Свикнал съм да живея без, а ти ме питаш защо не мога да живея със...
Затова отдавна спрях да живея. Всъщност първо си забраних да чувствам, но после едно птиче ми каза, че творците не могат да живеят без чувства и започнах отначало. ПОмолих го да ми покаже пътя, да ме посъветва и то ми каза, че единствените ръце които Бог има са моите две. Нацупих се, казах му че такъв съвет мога да намеря и в фейсбук, но на него не му пукаше особено, отлетя и аз останах сам с божиите ръце. Чудих се какво да правя, за да имам полза от тях и осъзнах, че аз цял живот съм ги използвал. Осъзнах. че съм творил и че тепърва ще творя. Доскуча ми, вече бях доволен и нямаше какво да искам. И си измислих домашно животно, което да обичам и за което да се грижа. Оказа се, че то съществува доста успешно във фантазията ми. И пак ми доскуча и го убих. Скуката ми е пагубна, но не се страхувай от мен, аз не хапя, малко щипя, но само ако ме смесиш с лимонов сок, защото аз съм твоята рана. Базикам се, това не е възможно.
И Вече всяка улица в тоя шибан град ми е една и съща, всеки човек изглежда сякаш си има място, а аз се скитам като бездомник и търся топлинка, кво се пееше в оная песен "when it's cold i'd like to die"...
малко свежест, малко заинтересовани, малко любов бе мааму.
Еми как да не спреш да живееш? То те привлича някак си, първо слагаш щипка на носа си, после на устата, завързваш найлонова торбичка на главата си и си отрязваш божиите ръце. Дай, дай, дай - ама на английски.
Черни вежди, черни очи, черна коса... всичко е описано в полицейския доклад, ако въобще някой забележи, че съм пукнал някъде по улиците. Щото тука и да умре някой пред тебе ще го подминеш, ама т'ва е друга тема.
Накрая срещам бабичка, която ми вика "Ти не беше ли на Неда унучиту?" и аз зяпвам. Кво да й отговоря, че предавам рода си, че избирам лесния начин, или че вече няма значени. Ами просто я подминава, нека ме мисли за луд и без това лудите са превилегировани тук на наший полуостров.
Гъдел ме е някъде дълбоко в белия дроб...
Още искам красотичка, но вече няма от кого..
Останаха ми само божиите ръце, а тях ги мързи. Баси, дори не е неделя, а те си почиват. Рекламазция, къде отлетя т'ва грозно птиче.
Когато бях малък с един приятел отглеждахме птиче-бебе, но от прегрижване го удавихме. Затова има една поговорка май "Много баби-хилаво бебе" или нещо подобно. Та не прекалявайте. А ние иначе го изпратихме, птичето де, по няколко обичая. Първо го сложихме в ковчег(кибритена кутийка), после го запалихме и накрая го погребахме. Добре, че не съм си имал истински домашен любимец, защото животът му щеше да се превърне в малко адче. ди ендо мафрендо
Няма коментари:
Публикуване на коментар