Ами ако акулите летяха и всеки момент щом излезеш на улицата има опасност да ти отхапят главата, дали не би било страшно? Или птеродактилите да не бяха изчезнал вид...
Представям си светът, такъв какъвто е, с известни промени. В небето заедно с акулите и хищните птици да летят и вещици, да омагьосват, тези които не харесват и да крадат децата на съседите си. Да ги гощават с печени котки и по цял ден да шпионират хората от вълшебните си котлета. Виждам как в пещерата спи дракон, а трима братя се опитват да го убият, по заръка на татко им, за да докажат мъжеството си. Принцеса върху кула им е посочила посоката, за пещерата, а косите й се влачат на метри след нея. Дете си бърка в носа и вади злато, дава го на бедното си семейство и те забогатяват. Превръщат се в господари, а после и в крале. Войник бърка в чантичката си и вади шише, чието съдържание не свършва, напива се и застрелва събеседника си със стрела в окото. Потичат бонбони и децата довършват тялото на мъжа с тояги, като пинята. Конете не са летящи с криле, но бълват огън и очите им са червени. Кравите не са свещени, но са се социализирали и са си направили собствена държава. Имат конституция, права и т.н. Няма заколена крава от години, а Макдоналдс е фалирал отдавна. По потоците тече отрова, те се вливат в реките и се превръщат в амброзия, докато стигнат до море от нули и единици. Няма вълни, всичко е равно и спокойно, дори радио. Микровълнови фурни не съществуват, а Кока кола е компания за хартиени обувки, за мъртъвци (за еднократна употреба). Музиката не е съпровод или повод за празник, нито масово събитие, а е индивидуално, колкото голямата нужда. Хипопотам се срамува от пепрудите, защото знае, че е с наднормено тегло. Тигрите и лъвовете лежат в затвора, а рибите в лудницата. Мастурбацията е единственият сексуален акт, а жените нямат цикъл, но за сметка на това умират всеки месец и се прераждат в първата неделя след това.
Измъквам се и бягам надалеч от този свят. Не намерих любов, достатъчна за да ме задържи. Всичко е толкова самодостатъчно, че погнусата ме изгони в Сряда, когато всичко загуби смисъл. Ти ми каза, че ме обичаш, друг е въпроса, че аз не ти повярвах. И сега се връщам назад при теб и заспивам в скута ти. Усещам топлината, усещам тялото ти, усещам и дъха ти в мен. Но всъщност усещам студа ти. Разбивам си главата на парченца, защото те бях зачеркнал от менюто, а отново ям от тялото ти, пия от кръвта ти.
Защо се връщам? Къде се връщам? Заспивам... или всъщност умирам.
Умирам в кожата ти, умрях и днес и вчера. Не издържам на мълчанието ти, но не ти робувам. Лекарите прогнозираха следващата смърт и не познаха. Изпих живата вода и се събудих непосредствено, преди да сънувам, че умирам. Качих се на ескалатора към Рая и се насладих на пътуването. Накрая нямаше стъпало или праг, на който да стъпя и паднах в пропаст, която ме отведе в Ада. Дяволът ме посрещна сякаш съм негов син, настани ме в Хилтън, а закуските и вечерите ми бяха безплатни. В неделя задължително се ходеше на литургия, защото Луцифер е много набожен. След седмица ме направи свой асистент, а след месец ми поверяваше целия подземен свят. Учудих се на това, колко ангели са попаднали в Ада. Но се оказа, че те са направили този избор, за да могат винаги да посещават Земята. Лица, пропасти, лица, гноми, несъвършенство и съблазън. Невероятно е как огънчето на запалката въздейства на изразяването ти и в мига, в който газта свърши, свършва и въздухът ти. Посиняваш и се превръщаш в тор за растенията. Човекът е биологично чист боклук.
Не разбирам какво намираше в него. Не разбирам какво търсиш в следващия. Каза че всички сме еднакви, а като първа глупачка продължаваш да залъгваш сама себе си. Може би, разбра че никога няма да ме имаш или видиш, или разбереш. Да, оказах се труден за разбиране, но пък съм толкова чист, че прозирам и така не успя и да ме видиш, защото винаги гледаше през мен. Съмнение. Надявам се да намериш покой, потърси го в звуците на цигулките.
Търсиш себе си, търсиш себе си, търсиш себе си...
Очите на падналите ангели те гледат отблизо и се надяват да изядат сладкото ти месо. Трагедията да те погълне. Намери се, осъзнай се. Повдигни очи и прогледни най-сетне. Знам, че не искаш, но за да живееш тук, трябва. Животът е дар от Бог, а ти се изсираш отгоре му и плюейки дърпаш сифона. Бяла мечка играе на гроба му, а мъж с раста и брада свири отстрани на кавал, потропва с крака и придава индианска атмосфера.
Нека за другите съм никой, нека да повръщат отгоре ми и да плюят гнилото ми тяло, но не искам да изчезвам от очите ти. Не искам да умира и последната ти мозъчна клетка, която съхранява паметта за мен. В малкото животи, които съм живял, съм се научил да решавам задачи и да пиша що годе добре. Знам да ям и да спя и мога да работя ако има какво. Купи ме.Не струвам много, някакви пари, с които и без това не правиш нищо друго освен да убиваш същината си. Висок звук на дудук.
Всъщност нямам какво да ти кажа, всичко е изречено, всичко е сторено. Остана само да умрем. Ористници. Ще ми липсваш. Довиждане. Здравей. Бум. Кръв. Зъби.
Чуваш ли ме? ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар