старият трек

МИшниците на момичетата бяха космати, телата им невинни, но лицата им бяха виждали куп извратени случки. Настроението им се повишаваше само когато кацаха на Ентърпрайс и се срещаха с капитан Пикард. Той някак си успяваше само със силата на ума си да накара онези косми да настръхнат и усмивките им да заиграят по лицата. Те бяха секс символи на планетата си, но навътре в Космоса, всички ги смятаха за обикновени танцьорки. Тогава капитанът се изправи и каза ... всъщност не каза нищо, но се усмихна и момичетата се наежиха отново. Казаха му че искат да правят любов, а той ги вкара в любовния инкубатор, затвори вратата и натисна зеления бутон. Нагласи таймера на 15 минути и числата се раздвижиха. Вътре момичетата лежаха на огромни кресла, а над тях на огромен екран прожектираха филмче с малки, пухкави тигърчета ядящи зелени домати. Едно от момичетата се сви на топка и изпъшка, после и второто и до края на петнайстата минута и трите се бяха изредили по няколко пъти да повтарят тези действия. Капитанът отвори вратата и момичетата излязоха изтощени, пожелаха още, но за следващия ден. Пикард се усмихна и кимна с глава. Той знаеше, че е продукт на околната среда, затова не искаше да рискува с тях. Колкото и крехки да изглеждаха, момичетата притежаваха смъртоносната сила на косматата мишница. Тъканта под космите им отделяше специален секрет, който можеше да унищожи всяка ДНК структура, само с приближаването си. Затова и капитанът ги държеше, за да събира тази есенция и да я използва в битката, за защита на Федерацията.
Показа им каютите в които ги настани, за този им престой и се изсмя диаболично. За момент това му напомни, пътите когато е спал на открито в Космоса и от окото му се търкулна сълза. Той не познаваше родителите си, те го бяха оставили, когато е бил на 5, опитал се да ги убие, а те се обидили. Какво ли разбират възрастните от задоволяване на вътрешните терзания, те са свикнали да живеят според обществените морални закони. Пикард затвори тази мисъл с ръка, смачка я, и я метна в астро-кошчето, което се носеше из коридора. Той продължи надолу и стигна до контролната зала, там седна в креслото си и се чу проглушителен звук, някой беше поставил пърдяща възглавничка под него. Мистър Спок се засмя, а Пикард го замери с възглавничката, всички в залата прихнаха да се смеят. Капитанът каза, че всичко ще си дойде на мястото и заповяда да накълцат Мистър Спок. Двама мъже с астро-автомати хванаха шегобиеца и го изведоха навън, там го нарязаха на парчета с големи астро-ятагани ии го сложиха в астро-чувал. Хвърлиха го в астро-кошчето за боклук и се върнаха в контролната зала. Капитан Пикард стана от креслото си и започна да подскача из контролната. Всички останали последваха примера му и се превърнаха в жълти пилета с пружини вместо крака. Вратите се отвориха и през тях влезе едно от момичетата, беше се изпотила зверски и бълнуваше. Секретът от подмишниците й беше разградил и преподредил структурите ДНК на всички в залата. Изведнъж от близкото разстояние и миризма пилетата се пръснаха, като захарен бонбон в микровълнова фурна. От шума момичето се разбуди и обърса плюнката около устата си. Видя падащата перушина и повдигна рамене, обърна се и се върна в стаята си. Събуди сестрите си и заедно отидоха в любовния инкубатор, нагласиха таймера на "завинаги" и заключиха вратата отвътре...