сряда, 2 октомври 2013 г.

ОКТОМВРИ


Дъждът и луничките ѝ...
имам нужда да напиша стихотворение за октомври
и тъй като всяко стихотворение за този месец
от годината, започва с дъжд, и моето ще е тако-
ва.
Дъждът - прощавам му, че намокри краката ми.
Всеки път си меня мнението.
Преди малко си казах, че никога няма да му
простя.
Октомври е като черна котка, спотайваща се
в ъгъла. Никога не знаеш в какво настроение е,
никога не знаеш какво действие ще предприеме,
или в колко часа ще те събуди.
Мислиш си, че си на крачка от лятото и всеки
момент може пак да се стопли, но само седмица
след това се убеждаваш, че си сбъркал. Ще се
стопли чак догодина. Ще искаш да се сгрееш,
ще си готов да изгориш и децата си за малко
топлина, но хайде не бъди радикален! Бъди
краен, но не прекалявай с набухвателите.
Октомври е времето между два сезона.
Обичам да настъпва това време.
Хората започват да смесват дрехите си, да се
губят в гардеробите си, да не знаят какво да
облекат, дали да е нещо зимно или пък обратно-
то. По това време на годината се разбира коя
жена се облича с вкус и коя не. По това време
на година бих си избрал половинка. И го правя
постоянно - в метрото, на работа, на улицата,
в интернет. Заглеждам се и избирам. Ти ще си.
Вчера си избрах жена, но не можах да я настигна
- имам къси крачета и колкото и бързо да махам
с тях, не мога да се движа бързо, колкото дъл-
гокраките ми съотечественици.
И така...

Дъждът намокри и последния ми ред,
листата са заспиващи и сиви,
гласовете будят само спомени в тъмното,
улиците вече не ни свързват, бездомните животни
се лутат от кофа на кофа,
всичко умира, всичко изчезва, стапя се с вятъра
но пластмасата е жива,
цъфти целогодишно в синьо, зелено, червено,
жълто, лилаво
и найлоновите торбички летят...

1 коментар: