Жени

Никога не съм се кефил на романтиката, като цяло ако можеше животът ми да протече без любов щеше да е перфектно. Е, как? Аз съм хардкор и съм се постарал това да си личи от далеч. Никой не може да ми влезе под кожата, преодолявам загубата на хора толко ва лесно, сякаш е вадене на сопол и никой никога не ми липсва(от хората, макар че има някои доста да ги наречем badass сополи, дето обичат да се опъват). Да, ама не. Аз съм толкова чувствителен колкото всички останали, даже на моменти малко повече. А приятелите си обичам до ръба на бръснача. Нищо, че никога не го показвам. Всъщност ако погледнете блога ми ще видите, че 30% от нещата вътре са писани за жени, останалите 70 са писани поради липсата на жени. Когато обсъждах варианта да събера някои от тези текстове в сборник с илюстрации, дълго време се чудих дали да има заглавие и какво да е то. Тогава някои хора заядливо ми подсказваха с имената на бившите ми приятелки. Аз съм една безкрайна компилация от противоречия, но съм спокоен, дори не знам защо. Просто обичам жените до степен на някакво болестно състояние. Обсебен съм. Ако можех щях да си направя килими, трофеи, прибори и така нататък – всичко от женски части. Стоя, втренчвам се и се обръщам, когато и те се обърнат. Вися в някой бар, оглеждам всички и когато видя специалната - бам. Тя се превръща в богиня. Само че нямам смелост за нищо повече. Приел съм, че не ставам за разговор, затова не се и напъвам да заговоря някоя. Приятелите ми ме надъхват, предлагат ми съвети, готови ситуации, фрази и всичко. И алкохолът не помага само влошава положението – последния път я попитах „чувала ли си за епитафия бездумна“. Естествено, че е чувала, нали си наспамил половината свят със себе си.
Всичко на всичко ми се е случвало веднъж-два пъти да заговоря непознато момиче – пълен провал. Не знам на кой свят се намирам, не знам на какъв език говоря и всички знаци са ми неразбираеми. Потя се, дишам като при астматичен пристъп и в крайна сметка се прибирам сам и депресиран до нема и къде. Минават няколко часа, емоциите са поизветрели и вътрешният ми глас се обажда. Е, какво толкова, някакво си момиче, с какво е повече от теб, с какво те притесни, че се изчерви, като запалена цистерна с бензин, нищо и никаква пикла. Обаче вътрешните гласове са точно толкова трудни за слушане, колкото са трудни за преодоляване вътрешните страхове. До седми клас не можех да погледна момиче в очите. Първата ми целувка беше на шестнайсет. Първият ми секс, да не говорим... Развивам се постепенно и нанякъде. Може би един ден ще успея да сваля някоя мадама. И тогава всичко онова за което си мечтая ще е разрешено. Ще си направя килими от телата им, ще закача лицата им по стените си, ще си изплета пуловери от косите им и ще се търкалям по цял ден. Не знам как ще се справя с миризмата, но ще измисля някакви пестициди. Когато един пишещ човек се влюби в нещо и го използва са своя муза. Той иска да я покаже на целия свят по начина, по който я вижда, да я направи известна. По същия начин искам да направя известни всичките си музи. Не ми пука толкова за мен, но хората трябва да знаят за най-красивите устни, трябва да видят най-красивите очи и да усетят най-красивите тела. Иначе къде отива естетиката, губи се вкусът, губи се виното, губи се всичко.