Сандвич-артистите правят култура.

Странно е колко са развълнувани всички в общия чат, сякаш са на сцената и трябва да се докажат пред публиката. Хората са страхотни артисти, дори само да лъжат, мога да се удивя от способностите им. Не знам какво е да си артист, но изглежда, че на всички около мен им е пределно ясно. Изглежда, че всеки, който прави нещо и уважава себе си прекалено много се смята за артист. Дори сандвич-артистите в събуей, вече си мислят, че правят култура. Думата идва от италиански и буквално може да се преведе, като майсторлък, тоест, за да отговаряш на думата артист трябва да си най-малкото майстор. Аз лично ставам свидетел на купчина хора, които се обявяват за майстори без дори да са хващали инструмент в ръце, без да са чиракували, без да са имали и един работен ден. Те са просто рошави с бради, жените с мустаци, къпят се рядко и се обличат, като прощляци не защото нямат пари, а защото е по-арт.

Стъпка едно, намираме си кумир и започваме да му се възхищаваме. Отваряме си клубче, четем съвременна поезия, която е изкопирана от стените в тоалетните на гарата в Чепеларе или Долни Богров. Пием евтино червено вино, крадено от няколко изложби, които сме обиколили. Ядем стари хапки и обсъждаме поезията. Естествено обсъждането си е чисто възхищаване, защото никой нищо не разбира, главно един-двама говорят, а останалите клатят глава. Ако някой си позволи да критикува бива порицан и изгонен.

Стъпка две. Копираме прическата на кумира, независимо през кой век е живял. Копираме и начина му на обличане. Разучаваме с колко жени е спал и започваме да се борим, да достигнем цифрата до нашата смърт. Малко е трудно, след като си се постарал дори да миришеш, като кумира си, който ако е от 16 век или по-назад е много възможно да си намериш мястото само в обора с овцете. Затова по възможност си избирайте кумири от 20 век, може и 19 но тогава ще изпитвате трудности в намирането на оригинален абсент. Също е твърде вероятно след смес от няколко вида алкохол и най-различни опиати да се оттеглите в покоите си с шизофрения и на другия ден да ви намерят обесен в ъгъла или посредата на стаята, в зависимост от персоналните ви желания.

Стъпка три. Популяризиране на кумира тип, ае знаеш ли кой е тоя, ае мн си тъп задето не знаеш. Той е такъв и такъв, имал е нобелова награда, и даже се е самоубил. Бил е с брада и е спал с 120 девствени момичета, имал е 23 деца, като не се е грижел за никое от тях. Много готин тип ти казвам.

Стъпка четири. След като кумирът е придобил необходимата популярност събирате „кръга мисъл“ и си правите клубни книжки, събирате членски внос и накрая с парите организирате литературен конкурс на името на кумира. Четете си поетичните напъни, рошите косите си, напивате се с крадено вино, чешете си гъза, ръгате хапки в несвяст и се чудите къде има фъстъци. Ама фъстъци няма, щото на много малко изложби и премиери черпят с фъстъци.

Стъпка пет. Вече можете да наречете себе си артисти, но всъщност няма смисъл, защото вие се наричате така още от стъпка едно. А това, което правите е пoмия. Да си приписваш чужди заслуги, да претендираш с поведението си, да вдигаш чашата, да цитираш и да се смееш, само защото някой друг го е правил преди теб не е велико. Велико е да успяваш да бъдеш себе си във всяка ситуация. Да се поучаваш от собствените си грешки и да си сърбаш надробеното. А вие жени си обръснете мустаците и си оскубете веждите и не ми се правете на Фрида, щото Фрида е една и повече Фриди няма да има.

п.с. Ако се чувствате естествени и красиви с мустаци и една вежда си стойте с тях. Все пак идеята беше да сме си себе си.

п.с.2 Всяка прилика с действителни имена, лица и събития е напълно случайна и нямам предвид никой, още по-малко четящите това, които биха се засегнали.

п.с.3 Също е много тъпо да се обличаш, като любимия си актьор, да си направиш същите татуировки, като неговите и да се появяваш в рекламни клипове все едно е той. Джони, за теб става дума. Шизофреник.

Звездички звезделеят във фейсбука.