четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Не вярвам в любовта!




За какво са ми цветя? За какво са ми хартиени целувки? Глупави моменти през нощта и вехнещи тела? Не потъвам без тях, плавни движения и вино, кожа, самота. Поглеждам нагоре и заспивам. Не ми трябват разправии и бебешко розово. Не искам да съм в ничия глава, не искам да изглеждам като принц-мечта. Не ми трябва да го премислям два пъти – не вярвам в любовта!
В звезден рейнджър превърни ме, за да се отдам на борбата с лошите, за да забравя за жените. Да, супер-героите също се влюбват, също в неподходящите, но обещавам да внимавам, обещавам да се пазя. Любовта е слабост.
Защо не се родих квадрат или кърваво червен домат, за да обичам единствено лятото. Защо трябва да е толкова трудно, да е оградено от въпроси, да си губя вечерите в писане на простотии? После нямало значение кой си. Е, много ясно, че има.
Разтълкувай ми мокрите си сънища, чуй и моите, разкажи ми за първите си стъпки и се върни на сънищата. Любов моя, някой ден ще умреш и аз ще съм там, за да гледам, за да те заровя. Раят и адът ще се сблъскат и обединят срещу мен, ако надникнат в тъмните краища на ума ми. Единствено далекоглед би разкрил кръгозора ти, но къде отиде, къде е гладът за който спомена, къде е страхът ми от кучешките ти зъби? Откога лодкарите са таксиджии и искат по 2 монети, за да те преведат през река Стикс, ето вземи, давам ти 2 лева на монети и не се връщай. Обещавам да не слизам долу да те търся, обещавам, ако все пак сляза, да не се обръщам, като Орфей. Заешки дупки, заешки опашки, паралелни вселени и диаманти, златни пломби и кроасани. Ще ми се да живея в Илинойс и да забивам дървени стълбове в земята, за да има къде да закачат телефонните жици. Сълзи на прах и консерва от грах, опитвам – солено.
После есента си отива, после идва зима и земята е красива, но студена. Няма ли кой да ме стопли в леглото ми? Няма. Няма ли някой, който вместо да ми дава тялото си, да ми даде любовта си, за разнообразие? Няма. Има ли някой изобщо? Няма.
Омръзна ми да си отговарям сам, излизам да пия бира с най-добрите ми приятели. Оказва се обаче, че и те са в главата ми. Реалните ги избягвам, прекалено много говорят за себе си, а аз обичам да ме слушат, колкото и да мълча, колкото и да създавам тишина. Кого ли залъгвам, липсваш ми, кого ли залъгвам, кого...
Не вярвам в любовта, може би ако го повторя още няколко пъти ще си повярвам. Не вярвам в любовта, даже ще озаглавя това така, за да се събудя утре и да не вярвам в любовта.
Дано Ерик Клептън не разбере как ме кара да се чувствам, но съм почти убеден, че никога няма да влезе в тоя блог. Пък и да влезе, пука ми...
Не вярвам и не вярвайки се превръщам в теб, мое дървено човече, висящо там някъде, от тялото ми. Вглеждам се в миналото си и не мога да видя лицата им, виждам само тела, сякаш никого не съм обичал, сякаш съм им давал просто тялото си, те са давали техните. Мечтая си за кисело мляко с бисквити, сякаш само храната ми носи някаква утеха. Знам само, че принадлежа на закони, които сме се научили да следваме. И цял живот хората са се опитвали да ме научат на още, а аз съм си затварял очите. После съм се заблуждавал, че пиша някакви любовни поемки, за някакви усмихнати момичета. Всъщност съм писал за любовта вътре в мен. Но каква любов? Любов няма, тръгна си и ме остави да нося света на гърба си. Някога ми казваха Атлас, днес си нямам и име, усмихвам се на пеперудите, тъпча гъсениците, за да съм противоречива личност. Поне съм личност, поне съм нещо цяло. Айфеловата кула ми убива на гърба, няма ли да дойде Херакъл и да поноси малко вместо мен? Няма.
Любовта е мираж, любовта е копнеж, любовта е да си направиш коктейл от бира и мляко, поотделно са две очарователни напитки, но заедно могат да ти сговнясат ежедневието. А беше толкова хубаво, просто да си лежиш до мен, като идея, която съм оставил в съзнанието си, за да се развие. Не, ще си пия коктейла поотделно. Cause you don't make me feel like I'm the only man in the world. Даже, за да бъдем екзактни е обратното.
Не! Боядисай ме в черно и ме зарови, защото след тази минута няма причина да оставам.

1 коментар: