сряда, 2 март 2011 г.

aurelia






Морето ме вика у дома, за да му разкажа поредната си история. Сядам кротко на пясъка и го чакам да се приготви, да успокои вълните си и да слуша.
Някога много отдавна, когато всички народи по земята имали повече от един Бог, се родило момичето с най-красивите коси. Всъщност странното е, че родителите й били морски чудовища. Друг странен факт е че имала 5 сестри, 3 от които споделяли 1 око и един зъб. А останалите две били просто горгони, сещате се от онези страшните, със змии вместо коса. Момичето се чувствало доста странно в такова семейство, но то не било лошо по душа и обичало всички до един. Вечер докато вечеряли, всички членове на семейството се хвалили с подвизите си, колко хора са убили, колко са вкаменили, колко са превърнали в жаби и колко са изяли. Такива приказки го карали да се чувства самотно, защото нямало с кого да сподели каква красота намира в пеперудите или колко много обича да играе на прескочи кобила с цветята. Момичето прекарвало дните си тичайки по зелените поляни, като родителите ѝ не го карали да прави нищо лошо, просто защото го смятали за мекушаво. Съжалявали го малко, но и чудовищата обичат децата си, колкото и да са красиви. Малкото момиче растяло под зоркия поглед на слънцето и един ден навършило пълнолетие. Превърнало се в жена, а когато излязла на полянката не намерила радост в играта с цветята. Всъщност не намирала радост в никоя от детските си игри. Едно нещо обаче ѝ се сторило странно, слънцето така и не залязвало. То не можело да се нагледа на красотата ѝ, обсипвало я с лъчи и енергия, топлело я. А на девойката ѝ харесвало вниманието. Няколко дни на земята, непрестанно, било ден. Жената на слънцето се осъмнила в работното време на мъжа си и решила да го провери, къде се бави? Тогава тя съзряла, че той не може да откъсне очи от момичето, което вече било жена. Завидяла ѝ и залъгала мъжа си с женска хитрост, да се прибере у дома по-рано. Слънцето най-сетне залязло, а нашето момиче се запътило към къщи. Жената на слънцето обаче пратила своят верен слуга да „научи“ хубосницата да не се задява с чужди мъже. Слугата застанал на пътя на момичето и я познал, така както хората се познават само в библията. Момичето се съпротивлявало, но не можеш да се опълчиш на боговете. След като слугата приключил, жената на слънцето решила да продължи с наказанията. Превърнала косите й в змии и я проклела до края на живота си да вкаменява всеки, който я погледне в очите. Оттогава насетне хората наричали това момиче Медуза. Медуза се озверила, намразила боговете, намразила света, никога не могла да познае любовта, защото всеки, който погледнела се превръщал в статуя. Съчувствам й. Всички знаят историята за Персей и Медуза, но малко хора знаят, че Пегас се е родил от кръвта ѝ. Крилат бял кон, който създава извори, там където тропне с копита.
Морето се отвори към мен, показа ми, че и то познава медузите. Разказа ми как се движат и ми описа живота им. Когато разказваш история на някой е много хубаво, когато този някой ти отвърне с история. Животът е прекрасен, радвайте му се преди някой Бог да ви е завидял.
Някъде там има светлина, която никоя сянка не може и няма да докосне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар