четвъртък, 20 юли 2017 г.

Пушката на Чехов


Любовта върти света, или поне така ще те излъжат в дебелите книги и сълзливите филми. За мен любовта е най-голямото проклятие – конкретно любовта между майка ми и баща ми. Сега ще си кажете, че не съм бил обичано дете, или че съм израснал в мизерия, или че съм имал нещастно детство. Нищо подобно, добре де от части.
Майка ми и баща ми се запознали в театралния колеж. Тя била студентка, той асистент на преподавателя по актьорско. Не знам дали е било любов от пръв поглед или последствие от пиянски запой в общежитията, но винаги когато майка ми разказваше как са започнали връзката си, пресъздаваше най-романтичните сцени от най-популярните пиеси. Затова така и не ѝ повярвах. Според нея, двамата били толкова влюбени един в друг, че започнали да странят от всички останали, за да могат да прекарват повече време един с друг. Дори още повече. Тайничко мечтаели да бъдат единствените главни персонажи в камерна пиеса – да останат сами на планетата. Майка ми била млада и прегърнала романтичната страна на идеята, но баща ми бил истински фанатик в романтизма си. Започнал да проучва начини и възможности това да се случи. Първо постъпил рационално, ако въобще има такава страна на идеята им, и потърсил помощ от физици и математици, но в повечето случаи, когато му казвали да не им губи времето, получавал смеха им. Тогава нямало какво да направи освен да се обърне към окултното. Започнал да посещава магове, цигани, вещици. Те го приемали с радост и били готови да извършват чудеса, дори и за жълти стотинки. Никоя идея не била лоша, стига целта да бъде постигната. Майка ми се уплашила, заради хората с които се заобикалял баща ми и му споделила, че ако не спре с това, ще го напусне. Тогава баща ми спрял. Привидно забравил за идеята си. Минали няколко месеца в които не споменавал за пиесата. Посветил се изцяло на майка ми, която междувременно забременяла с мен. Някъде по това време сякаш от нищото се появила вещицата с главно В. Била чула от познати, че баща ми е готов на всичко, за да заживее сам с приятелката си на планетата. Поискала му първородната рожба и в замяна щяла да сбъдне мечтата му. Може би самият той загубил вяра в подобни глупости и ѝ отказал. Но понякога се улавям да мисля, че животът ми щеше да е по-добър, ако ме беше дал. Та, след като ѝ отказал, вещицата поискала билети за Стефан Вълдобрев?!? „Уат? Принизяваш детето ми до едни билети за концерт?“ Баща ми бил потресен и ядосан. Едва не я ударил, но се разбрали и в крайна сметка ѝ купил билет. Даже ѝ купил два, защото тя искала да заведе и приятел. Вещицата излязла абсолютна шарлатанка или шегаджийка, не знам, но не направила никаква магия. Вместо това казала на баща ми, че след седмица в небето над София ще се види някаква комета, която според Ванга изпълнявала желания. Баща ми трябвало да я види, да затвори очи и да си пожелае нещо. Така и направил. „Искам с любовта на живота ми да сме единствени на света – да сме персонажи в приказна пиеса, а светът да е нашата сцена!“
На следващия ден се събудил на самотен остров. Майка ми била до него. Били са си в квартирата в София, но светът бил станал самотен остров. Всички били изчезнали. Ей така – в единия момент си караш колата на път към работа, в следващия пуф, теб те няма, а колата ти продължава напред празна. Или майка ми и баща ми се преселили на друга алтернативна планета. Не знам. Знам само, че нямало никой друг. Дори животните били изчезнали. Двамата най-накрая живяли в мечтаната пиеса. Когато разбрала какво е направил майка ми полудяла. Не му говорила няколко месеца, но малко преди да роди имала нужда от помощ. Някой трябвало да изроди плода ѝ и в последствие да се погрижи за двама ни. Затова му простила. Така съм се появил аз. И всичко е било супер. Тримата сме обикаляли света. Прехранвали сме се с каквото намерим. Всичко е било позволено. Каквото си намериш е било за твое лично ползване. Представете си – всичко изобретено до момента си е за теб, стига да стигнеш до него. Избираш си кола от паркинга, тя е с неограничено количество бензин. Учиш се да караш самолет, кораб или трактор. Живееш скромен живот на фермер или обикаляш света и не оставяш неповдигнат камък – ти решаваш. Но всичко това приключило един ден, когато майка ми влязла в непознат апартамент за храна и в хладилника намерила пистолет. Занесла го на баща ми. Когато видял пистолета, баща ми избухнал в сълзи. Първоначално майка ми не разбрала къде е сбъркала, не разбрала какво става, но той ѝ обяснил. Майка ми също се разплакала. Баща ми си пожелал двамата да живеят в пиеса, светът да им бъде сцена, а когато има пушка на стената тя рано или късно гърми и убива някого. Обяснил ѝ че според правилата сега някой трябва да умре. Тя спорила с него, те държали съдбата в ръцете си. Животите им не били подчинени на някакви си правила, но той взел нещата в свои ръце, преди съдбата да го е изпреварила. Баща ми опрял пистолета в гърдите си и накарал майка ми да дръпне спусъка. Тя отказала, тогава той заплашил, че ще убие мен, ако тя не го убие. С треперещи ръце майка ми хванала дръжката на револвера, но отново не успяла и се отказала. Тогава той ѝ казал, че я обича и че съжалява и дръпнал спусъка. Умрял след няколко минути, защото не успял да уцели точно сърцето. Така, че това не били последните му думи, но както споменах – майка ми беше романтичка.
Майка ми умря преди няколко месеца. Плувахме край бреговете на Ипанема и тя се поряза на старо желязо. Кракът ѝ се инфектира и аз заминах да търся антибиотик. Докато се върна тя се беше предала. Сега съм сам на планетата. Разбирате ли защо докато любовта е спасение за едни, за мен си е чисто проклятие?