понеделник, 28 ноември 2011 г.

шивачка 3



Meditation on the new
Another version of an I love you
It's a variation on a theme
It's attraction speaking a different name
Oh you can't imagine how
Nice it is to write it down

Той мразеше усмивката си.. тя искаше да е русалка, за да може да спи във ваната.

Две птици ядат червеи в гнездото си и подават малки парченца на новоизлюпилите се пиленца.
Жена седи на люлеещ се стол и бродира върху мъжки панталони. Поглежда часовника, който показва 5 без 1. Тя оставя настрани такъмите и се изправя, отива до прозореца и се заглежда навън. Часовник във фабрика отброява последните секунди до 5:00. Когато стрелките се преместват изсвирва свирка над тиктакащата машинка. Цяло ято птици се плаши от свирката и полита над дърветата пред фабриката. Някакви работници минават покрай часовника и оставят инструментите си, обличат се до шкафчетата и излизат навън. Един от тях изостава, той се влачи и изглежда нещастен. Кожата му е бледа, а очите му са тъжни. Той стига до гардеробчето си и сваля работните дрехи. Облича някакви други, които са много по-шарени. Слага шапка, шал и ръкавици. На шала му има избродирана усмивка и когато го слага на лицето си, той изглежда сякаш се усмихва. Излиза навън. Мъжът е пред фабриката и се оглежда. Чуди се накъде да тръгне. След това обръща една от ръкавиците си, а на нея, там където платът скрива дланта, е избродирана карта. Мъжът тръгва смело напред и влиза в гората. Следва картата. Колкото по навътре влиза обстановката става все по-тъмна и плашеща, докато накрая става абсолютен мрак. Мъжът обръща шапката си, а на нея е избродиран фенер, който в миг се запалва и му осветява тъмнината. Докато върви ръкавицата му се закача на клон и постепенно се разплита. Мъжът е изгубен без картата,а от нея са останали само конци. Сяда на земята и очите му се навлажняват. Жената, която гледа през прозореца се обръща и отива до голям шкаф, взима буркан на един от рафтовете и го отваря. Обръща го с дъното нагоре и от него падат няколко паячета. Те я поглеждат и излизат от къщата. Влизат в гората. Мъжът седи в тъмницата и се оглежда за посока, когато от нищото се появяват паячетата и започват да предат наново ръкавицата му. Той се изправя и поглежда картата. Скоро стига до къщата. Влиза вътре. Мъжът и жената се прегръщат. Жената сяда и отново започва да бродира, а мъжът съблича палтото, шапката, шала и ръкавиците си. Отива в кухнята и слага вода в чайника. Когато водата завира, той я разлива в две чаши. Слага 3 захарчета в едната и разбърква, после посяга да сложи и в другата, но се замисля. Отива до прозореца и обръща пердето на което пише „мляко и мед“. Мъжът се връща на масата и слага във втората чаша мляко и мед. Поднася я на жената, тя му се усмихва. Той се опитва да се усмихне в отговор, но лицевите му мускули само потреперват. Опитът е неуспешен. Жената се замисля. Мъжът разкопчава ризата си. Между гърдите, малко вляво е сърцето му, което е счупено на две. Той отлепва парченцата от кожата си, сякаш са залепени с тиксо и й ги подава. Тя ги поема и вдява червен конец в иглата си. С няколко движения го зашива и му го връща. Мъжът го лепи обратно на гърдите си. Изведнъж кожата му добива по-розов цвят, а гримасата му преминава в усмивка. Прегръща жената и я целува. След това съблича дрехите си и ги хвърля настрани. Всичките са избродирани, дори боксерките. Мъжът стои гол срещу жената, поставя ръце между гърдите си, а там се появява дупка, в която той бърка с една ръка и вади душата си. Поставя я в нейната ръка. Жената стои и го гледа, после поклаща глава, съблича се, бърка по същия начин в себе си и вади своята душа. Зашива двете души заедно, а те политат към небето. Телата се строполясват на пода. Ръцете им се докосват. Постепенно телата се разлагат, червеи ги изяждат и се скриват в земята. После няколко птици ги изравят и политат с тях към гнездата си, където хранят малките си и запяват.

сряда, 16 ноември 2011 г.

виждам



Ако не бяха ми взели крилете, ако можех да летя с вълшебен прашец щях да съм крал. Но не мога. Живея като всички останали, без корона и мантия, без скиптър и престол. Сега съм крал на нищото и нищото е моят господар. Ококорвам се...
Сега виждам Слънцето. Виждам го през капчиците влага на прозореца. Виждам го от леглото си, от стаята на малката ми квартира. Като скрит в окопите войник, лежа завит под одеалото и гледам Слънцето, защото го виждам. Знам, че съм роден да стана, затова съм се събудил, но ще полежа още малко. Ще погледам светлината, дано усетя топлината.
Денят който няма да дойде наближава.

вторник, 15 ноември 2011 г.

Кулинарен блог на студента



Рецепта Номер 1

Сутрин преди лекция ви предлагам освен кафето да мушнете един сандвич набързо. Ето рецептата и нужните продукти :
1 Крайшник
1/2 Кренвирш
3-4 парченца пушено сирене
10 капки кетчуп
Подправки по избор

Взимате крайшника и издълбавате средата, след което си я напъхвате в устата и дъвчите, докато сместа стане угодна за преглъщане. Преглъщате. Останалата част от крайшника напълнете с пушеното сирене и кренвирша. Сложете ги за 5 минути в предварително загрятата преса. Затискате. След като времето изтече, извадете готовия сандвич от пресата и го залейте с кетчуп и подправки. Бон апети.

Забележка: Рецептата има и няколко по-евтини варианта, които вършат работа към края на месеца. Вариантите са следните – същият сандвич без подправки или кетчуп, същият сандвич без пушено сирене, същият сандвич без пушено сирене и кренвирш, както и същият сандвич без пушено сирене, кренвирш и кетчуп, който не е същият сандвич, изобщо.

Приятна лекция и ходете на стол!
Забележка: Студенти от други университети не са желани в стола на НАТФИЗ !! xD

събота, 12 ноември 2011 г.

Другата земя



Представете си, че един ден се събуждате и водещият на новините ви съобщава, че планетата Земя не е единствената обитаема планета в слънчевата система и дори не е единствената Земя. Че планета напълно идентична с нашата е имала една и съща ректасцензия със Слънцето и досега е била скрита от нашия поглед. На нея живеят същите животни, растения и хора като на Земята, със същите съдби и преживявания. Дори нещо повече – на нея живеят двойници на теб, майка ти, сестра ти и цялото ти семейство. В началото всички са добронамерени и любопитни. Всеки иска да се докосне до двойника си, да разговаря с него, за да научи повече за самия себе си. Двете планети делят обща Луна, дори пускат кабел една към друга за по-добра интернет връзка. Всеки който не е доволен от съдбата си, може да намери спасение на другата планета, да започне един нов живот. Хора, които са загубили близките си заминават там с надеждата, че на другата планета, те все още ще са живи. Човеците са вече 14 милиарда, а фейсбук има над милиард и половина активни потребители. И в един момент една от планетите се пренаселва, ресурсите й свършват и вместо да предприемат някакви антикризисни мерки, те решават да нападнат съседите си. Двете планети се избиват взаимно, точно като килкенските котки, които се скарали и се изяли една друга, а накрая от двете останали само опашките. Така от планетите останал само кабелът - символ на дружбата им. Поради липса на гравитация, която да я държи Луната тръгнала да скита из космоса. Кабелът пък останал неподвижен, стоял в тъмното, също като усмивката на чешърски котарак.

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

focus




По сцените се влачат хора - фокусници
омайват публиката с думи
и не правят фокуси.
Махат с ръце и използват повечето мускули на лицето си,
за да внесат фалшивите си емоции по-лесно.
Не вадят зайци от цилиндъра,
нито цветя от ръкавите.
Не режат хора на две поливини и
на представленията им никой не изчезва.
Те поливат телата си с екскременти,
или рисуват по кожата си с бръснарско ножче.
Те крадат история и я имитират гнусно.
Търсят бърза слава и пленяват простите очи.
Защото това, което блести привлича погледа.

А на мен ми се иска да има повече магия.

"Със автори-глупци изпълнен е светът,
но и четци-глупци навсякъде гъмжат.
Освен че са безброй в провинцията, има
край знатните тълпа от тях неизброима.
Посредствени творби удостоява хор
от пламенни хвалби почти във всеки двор;
и да завършим с туй, че винаги глупака
от по-голям глупак похвали ще дочака."

неделя, 6 ноември 2011 г.

Кой кара?



Итории с пяна по устата и чепка женски косми. Истории за хероинови поети и забравени приятелства. Истории за стари времена, истории за мен и теб и такива, които никой не би разказал. Истории за дракони и принцове на бели коне. Истории за малки и големи. Истории без смисъл. Истории където има малко кръв. Истории с мляко и геройски истории. Истории с хубав край, истории с тъпа фабула. Истории с диня и някаква светлина. Истории без никаква тишина. Любовни истории в сладко-кисел сос. Истории с манджа, поднесена със ситно нарязан магданоз. Ужасна история разказана без разказвач. Птичи истории, разказани от трима на вратата Рашомон. Религиозни истории, митове и легенди. Истории за титани, истории за тигани и истории за куп талибани. Истории с жълти дни. Истории с пещери, истории за нечии дъщери и порно истории. Истории със страст, котешки истории и патешки истории, също. Аз съм пълен с лоши истории, лоши идеи. Бедни истории - 99 процента. Богати истории - 1 процент. Криза. Истории без край. Истории с тротил. Истории с кирки. Истории в кабриолет. Истории, в които се питаш кой кара. Такива, в които не си задаваш въпроси, защото всичко е ясно. Истории, в които бащата зарязва семейството си, за да замине в чужбина и да изкарва пари за прехраната им. Истории с прелъстяване и малко сеч на дървета. Истории с 3 прасета. Снежанки, Пепеляшки и заспали истории. Истории с Румпелщилцкин. Приспивни истории. Истории за които ти е безразлично и такива, които нямат значение. Истории за които даваме пари и такива които не струват. Истории с преследвания. Уестърн истории, вчерашни истории. Истории от днес и такива, които описват вътрешни състояния. Военни истории. Истории с плът, кости и кръв. Истории под вода. Стотици истории. Стотици разказвачи без слушатели, стотици писатели без читатели.
Историята на моя живот.
Историите се разказват, за да бъдат чути и разказани отново. Тази вечер не ми се разказва.
Благодаря, че стигнахте дотук, че ме харесвате! :)

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

по-ниска от тревата




Тя е по-ниска от тревата, но живее на високо, пее като птиците, но няма криле и костите й не са кухи. Твърди, че не шие скъсани чорапи защото новите струват само левче. Има звезди в косите, но никога никой не ги е виждал, защото слънцето не я изпуска от поглед. Обича пъзели и слънчогледи, обича и гъби с мед. После играе на въже с розовите слонове и цели с камъни гълъбите. Като малка е завирала гумени мечета в носа си, затова той е придобил способност да се разширява. Тя умее и други магии, но не ги споделя с никого, защото просто не обича да споделя. Всъщност веднъж ми показа два номера с карти, но бързо я разкрих, че мами. Понякога сънува русалки или нарвали с очила и мустаци, а понякога не си спомня какво е сънувaла. Много хора си мислят, че има стъклена топка с която гледа в бъдещето, но истината е друга. Тя има стъклено око, с което не вижда нищо, камо ли времеви пространства. То е безполезно, точно колкото е безполезно едно трикрако столче със счупен крак. Въпреки това, този предмет е един от любимите й. Вече сигурно можете да си я представите. Но трябва да прибавите към образа й още няколко елемента. Тя пуши с цигаре, ходи на училище с лилави кубинки и понякога купува на непознатите деца Макменю. Свидетел съм й как прави най-вкусните отвари, най-вкусните манджи, които човек може да опита. Веднъж дори направи течна торта, а Уили Уонка се вдъхнови от нея и купи рецептата, за да я усъвършенства във фабриката си, така че да може милиони хора да опитат от вкусния сладкиш. Аз пък искам да й подаря океан или поне море, опитвам се да го побирам в шепи, точно както в песента, но не успявам. Искам да мога да й купя джип и междугалактически бластер или да я заведа на разходка в Барселона. Искам да се обвържем във фейсбук. Засега, обаче мога единствено да открадна от магията й и да я опиша върху белия лист. Да й подаря морето в мен написано с думи.

вторник, 1 ноември 2011 г.

сема



С Ема стоим до прозореца.
С Ема слушаме новата ми грамофонна плоча.
С Ема висим във фейсбук.
С Ема се учим да свирим на китара.
С Ема гледаме трилър.
С Ема влизаме в банята.
С Ема сменяме водата на рибката.
С Ема се правим на недостъпни.
С Ема ни падат задръжките.
С Ема отиваме на концерт.
С Ема откриваме щастието.
С Ема отхапваме.
С Ема бяхме готини.
С Ема сме 7 милиарда.
С Ема се целим с фъстъци.
С Ема мием чиниите.
С Ема се венчаем.
С Ема казваме ДА.
С Ема ни е безразлично.
С Ема се маскираме.
С Ема се правим на невидими.
С Ема сме ужасни хора.
С Ема се изгаряме с горещ чай.
С Ема can't touch this.
С Ема хрупаме лед.
С Ема разделяме и владеем.
С Ема ни е усилно.
С Ема сме поканени.
С Ема имаме дълги коси.
С Ема караме в канавката.
С Ема казваме НЕ.
С Ема ни навиват.
С Ема се друсаме.
Розови слонове.
С Ема кашляме сутрешно.
С Ема сме абстинентни.
С Ема умираме.
Аз Ема сам я измислих.