Ако не бяха ми взели крилете, ако можех да летя с вълшебен прашец щях да съм крал. Но не мога. Живея като всички останали, без корона и мантия, без скиптър и престол. Сега съм крал на нищото и нищото е моят господар. Ококорвам се...
Сега виждам Слънцето. Виждам го през капчиците влага на прозореца. Виждам го от леглото си, от стаята на малката ми квартира. Като скрит в окопите войник, лежа завит под одеалото и гледам Слънцето, защото го виждам. Знам, че съм роден да стана, затова съм се събудил, но ще полежа още малко. Ще погледам светлината, дано усетя топлината.
Денят който няма да дойде наближава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар