Има един мъж, който колекционира човешки сърца. Виждали ли сте го? Появява се с черен Кадилак Елдорадо от 78-ма. Обувките му са винаги идеално лъснати, а черният му костюм е все едно сега излиза от химическото. Винаги носи синя или червена риза, под сакото. Синя, когато взима мъжко сърце и червена в другия случай. Отваря дълбокия багажник пред къщата ти и се спира на прага. Дори няма нужда да чука, защото ти го чакаш от седмици. Взима туптящата болка от ръцете ти и те оставя празен. Звучи гадно, но всъщност е яко. Все едно се носиш в космоса без скафандър, и без да ти се пръсва главата. Той не идва неканен, идва когато имаш нужда от него, когато го извикаш. Има си специален телефон в указателя, точно до тези на погребалните агенции. Ами то, да си наранен в любовта си е почти като да си умрял. Само че е по-гадно, 'щото умрелите поне отиват в рая, а ти си седиш у вас или още по-зле, трябва да ходиш на работа.
Запознах се с него в бара на чичо ми. Една вечер реших да разпусна след работа и се отбих при него. Седнах до някакво пиянде заспало над пиенето си и си поръчах наливна бира, защото всичко друго ми беше прекалено скъпо, нищо че е роднинско. Малко след мен дойде и събирачът. Явно имаха някаква уговорка с чичо ми, защото в момента в който мъжът седна, барманът сложи пред него празна чаша за текила. Колекционерът бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади малка кафява бутилчица. Напълни шота и го гаврътна. Плати на бармана, все едно беше пил йегер. Стана ми любопитно и го попитах направо какво пие… А той все едно беше глух, не последва отговор. Приближих се до него, докато наливаше втория си шот. Викам му пак какво пиеш, а той само се извърна към мен и гаврътна и другия шот. Надвесих се и помирисах чашата. Миришеше на сироп за кашлица. Попитах го дали има проблеми с гърлото, а той ми отговори, че е имал тежък ден и не желае да разговаря. Отдръпнах се. В крайна сметка и моето нахалство си има граници, а и аз имах тежък ден и реших да уважа желанието му да остане сам. Не че стоя още много време. Тръгна си веднага след третия шот. Попитах чичо ми, каква му е играта на тоя, а той ми отговори, че не иска и да знае. Разбрали са се да не го заговарят и просто да му слагат празната чаша. Продължих да си мисля за тоя тип…
Прибрах се при приятелката ми. Разговорът ни премина нормално, пита ме къде съм бил и защо не съм се прибрал право при нея, аз ѝ отговорих, че съм имал работа и са ме задържали, после тя ме попита защо мириша на бира, а аз ѝ казах, че съм пил бира в колата на връщане. И дума не отвори, защо съм пил зад волана, докато карам. Само това я притесняваше, че не съм се прибрал веднага. Много си обичам приятелката. Тя е от онези момичета, които предпочитат да си седят вкъщи, обожават да готвят, да чистят иии да обръщат внимание на пишката ти, сякаш всяко тяхно действие е ритуал изпълнен в нейна чест. Обаче всичко това си има едно условие - трябва да си залепен за тях, когато не си на работа. Напоследък се опитвам да се отлепя, защото започвам да се задушавам…
Та, прибрах се вкъщи и тя естествено ми беше сготвила най-вкусната вечеря – пълнени чушки с кайма и ориз. Беше ги направила точно както обичам – с повече кайма. Някои биха ги нарекли пълнени чушки с кюфтета. Седнах на земята, защото така се хранехме, тя ми донесе салата, наля ми ракия, а когато приключих с тях ми сервира и вечерята. През цялото време беше само по готварска престилка, а отдолу гола. Така обичаше да ходи в къщи моята приятелка. Как да не я обичаш? Не знам дали от салатата, от ракията, или за това, че ходеше гола, ми дойде такъв апетит, че изядох двойна порция чушки. Слюноотделях като животно. После си взех бърз душ и се тупнах в леглото, без да се подсушавам. Беше ми толкова тежко, че част от мен искаше да стане и да повърне, като манекенка след официална вечеря. Лежах и си мислех за събирача на сърца. Гледах тавана малко. После дърветата навън, опитах се да се разсея с телевизия, но в крайна сметка успявах да мисля само за него. Приятелката ми влезе. Легна до мен и вкара ръката си в гащите ми. Усетих набръчканата ѝ кожа - ръцете ѝ бяха гъбясали от цялото миене на чинии, а и май че от тях не ѝ беше останало време за баня, защото косата ѝ миришеше на готвено. Докато си играеше с мен, гледах тавана и си мислех, че може би трябва да я отменям в някои кухненски задължения. Нищо не ми пречи да мия чиниите, а после и на мен щеше да ми е по-приятно. Или направо да купя една съдомиялна… Ааргх! Обичам си приятелката! Определено знае какво да прави и в кухнята, а тук в леглото е още по-добра. Обърнах се и пак се сетих за събирача. Имаше нещо обаятелно в този образ и не можех да спра да мисля за него. Трябваше да разбера на всяка цена с какво се занимава… После съм заспал.
Когато се събудих на сутринта, хвърлих чаршафа на земята. Така обичам да правя. Хвърлям го и започвам да разглеждам човека до себе си, така най-лесно го запомням. Така виждам и разликите, които се получават в процеса на живеене. Всяка сутрин оглеждам дали гърдите ѝ са се променили, дали лицето ѝ се е набръчкало, дали бедрата ѝ са напълнели. Аз съм като един телесен инспектор, който инспектира жена си ежедневно. След като я огледам, започвам да си играя с нея. Първо си играя с пиърсингите на гърдите ѝ, после с този на пъпа, а накрая с този най-долу по редицата. После нещо ме сритва в корема, понякога тя, друг път метаболизма и изтичвам в тоалетната. Чушките с кюфтета влизат по-лесно отколкото излизат, особено когато са имали повечко люто в тях. Оправих се и излязох за работа.
На работа всичко изглеждаше нормално. Маркетолог съм. Ако на някой не му е ясно, имам взимане даване с рекламата на фирмата, продажбите, маркетинга и дистрибуциите. Звучи помпозно, но не е чак толкова велико, колкото изглежда. Даже ми е омръзнало до болка и не ми се говори за това.
Към края на работния ден ми се обади едно аверче. Преди бяхме много близки, ама напоследък сме се поизгубили покрай ангажименти и неща. Предложи ми да пием по бира, а аз му казах, че максимума ми е една, защото ще си имам проблеми вкъщи. Съгласи се.
Видяхме се в бара на чичо ми. Влязох по същото време като предния ден, пияницата отново беше заспал над чашата си, а аз за пореден път седнах до него. След малко се появи и моя приятел. Зарадвах се да го видя, не бяхме излизали от месеци. Седна до мен, а разговорът тръгна лежерно, кой как е, защо е, доволен ли е от живота, докато не заговорихме за моята. Той винаги е бил настроен срещу нея, може би и заради това се отдръпнах напоследък. Пак ме пита няма ли да я зарязвам. Не ми ли е писнало? Че като ми смучела пишката, ми била пиела мозъка. Казах му да млъкне, защото ми се прииска да му разбия устата. Не понасям да ме настройват срещу хората, още повече тези с които си деля леглото. В този момент влезе и събирачът. Аз спрях да слушам приятелчето и погледът ми залепна за черния костюм на мъжа. Гледах го как сяда, как сипва от шишенцето и как пие. Аверчето ми разбра, че не го слушам, обърна се и ме пита какъв е случая. Казах му, че съм го виждал и преди, разказах му за шотовете със сироп за кашлица, а той прихна да се смее. Пиянката до нас се разбуди. Отвори очи и гаврътна на екс пиенето си, веднага щом фокусира, кой стои пред него. Изглеждаше сякаш позна човека отсреща. Изчаках събирачът да изпие и трите си шота и реших да разпитам този дали знае нещо. Пияндето се засмя, учуди се, че не знам кой е бил този. Пита ме дали не съм страдал от любов. Аз му казах, че никога не ми се е случвало. Той поклати глава и каза, че това е събирачът на сърца. В общи линии ми разказа историята, която и аз ви разказах. Само че добави още някакви фантасмагории, на които аз не вярвам. Че бил брат на смъртта, че се хранел със сърцата на хората и разни такива. Още малко щеше да каже, че си прави компоти и консерви за зимата. Хаха. Да кажем, че събирачът е странен персонаж и историята му, му отива на външния вид ама чак толкова... Приятелят ми беше впечатлен от историята. Дори поиска координати и така нататък. Базикнах го, че някоя мадама му е забила ножа, а той се оправда, че било за приятел. Вярно беше за приятел…
На следващата сутрин хвърлих чаршафа. Приключих с ежедневната проверка. Поиграх си с жената на живота ми, минах през кенефа и тръгнах за работа. Отворих вратата и с първата крачка се нанизах. Събирачът стоеше срещу мен с протегната ръка. Беше стоял там няколко часа, докато изляза. Ръката му влезе в мен и взе каквото му трябваше. Не знам дали знаете какво е болест за ушите, но за мен това са всички онези неприятни звуци, които съществуват. За един миг, ги чух всичките. Усещането да ти извадят сърцето е все едно да ти ампутират наведнъж зрението, слуха… а, бе, всички сетива... и толкоз…
Обърнах се. Тя видя гърба на събирача. Аз видях лицето ѝ. Попита ме кой е бил този, а аз не можах да ѝ отговоря. Тогава се приближи към мен и ме целуна. Не усетих нищо. Все едно две страници от вестник се втриха една в друга – сухо и скучно.
Край на първа част
Няма коментари:
Публикуване на коментар