четвъртък, 30 юли 2015 г.

Цял ден



Завиждам на онези, които виждат великия замисъл зад всичко.
Завиждам им, когато се вдъхновяват от книга, от филм, от жена.
Завиждам им когато съумеят да изразят вдъхновението си върху лист хартия, върху пианото или платното, или даже и в статус във фейсбук.
Завиждам им, когато намерят великия смисъл в спящото бебе, в новата поезия или в няколко парцала закачени върху абсурдно слаби жени.
Завиждам на онези, които излизат от банята и усещат капките по гърба си, които слушат емоциите си и успяват да чуят чувствата си.
Завиждам на хората, чиито идеи се появяват като гръм от ясно небе, и на онези другите, чиито идеи идват редовно и последователно.
Завиждам на пчеларите за търпението и отдадеността към насекомите.
Завиждам на фотографите, които успяват с една снимка да разкажат история.
Завиждам на поетите, които умеят да описват любовта си с думи.
Завиждам на смъртта, защото след толкова години на сцена, тя все още успява да изненадва и да бъде неочаквана.
Завиждам на онези,за които "Добре" е равно на "Отлично".
Завиждам на хората, за които няма значение разстоянието.
Завиждам на онези, които не се страхуват от мечки, на онези, за които една мечта е достатъчна, за да са щастливи, на тези, които умеят да убиват без да му мислят много, на онези, които имат смелостта да летят с парче плат и на онези, които само пари им трябват, за да са цветущи.
Завиждам и на птиците...
Ама от завистта се погрознявало,
по-добре да спиш,
дори и да няма спомен от това...


1 коментар: