Next

- Какво ти трябва?
- Муза.
- Потърси я.
- Не ми се играе.

На седмия етаж вратата се затвори. Копчето на асансьора светна. Електромоторът се задейства и качи картонената кутийка на двайсе метра височина. Дойде, остави миризмата си и си отиде. Светлината премигна. Вратата изскърца. В тъмното е бавния ритъм. В тъмното е облак и лилавее на моменти. В тъмното е продължението на мисълта ми. Парфюмът й мирише на повръщано. Мислех да й го кажа още първия път, когато я видях, но щеше да е прекалено грубо. Да си груб с жените не е готино. Беше от онези миризми, които се провлачват непоканени под носа ти, не са натрапчиви, но когато ги усетиш ти се повдига. Тези миризми крещяха, че притежателите им имат пари. Мразя онези парфюми, които крещят. Намразвам и хората. Пуснах я. Тялото й беше тук, но сянката й искаше да избяга. Не искаше да лежи в леглото ми, не искаше да се сгуши във възглавниците ми, нямаше какво да направя. Не се опитах да спечеля сърцето й, а тя беше дошла с любовта си. Исках само ръцете й... да ме пуснат. Опитах се да я успокоя. Предложих й от цветните хапчета, предложих й да я запозная с дявола, но тя отказа всичко. Прекалено сме далеч, телефони не помагат само гордостта ни държи заедно, и инатът. Каза, че не обича котки, че харесва чая без захар, че обожава да пуши, да се гледа в огледалото, докато танцува и да се забавлява. Знам, противоположностите се привличат, ама друг път... Затова я пуснах.
Щрак.
Седем бавни етажа с мисли, седем малки прозорчета отброяващи като стрелки на часовник, колко ми остава до приземяването. Задушавам се, сякаш кабинката е пълна с вода. Изплувам на повърхността. Подавам лицето си, за да поема въздух и всичко изчезва. Свличам се.
Щрак.
Избърсвам лицето си. Погнуса - по ръцете ми има от парфюма й. Оправям мокрите си дрехи. Жалко, че водата не отмива миризмата, че няма вентилация. Няма и къде да повърнеш ако ти се наложи.
Щрак.
Светлината премигва. Оправям прическата си в огледалото. Леко раздрусва, винаги го прави на този етаж.
Щрак.
Искаш ме само защото знаеш, че гоня мечтите си докрай и постигам всичко, което поискам. В асансьорите е тясно, комфортни са само ако си сам.
Щрак.
Не знам какво да правя, какво да кажа... Имаш хубави очи, харесвам ги с тъмни очила отгоре. Научи се да губиш.
Щрак.
Продължавам да търся.