по-малко от герой

Какво те спира да полееш бялата стена с кола?
Какво те спира да излезеш бос?
Какво те спира да крещиш във тишината,
когато в джоба ти е „всичко коз“?

Какво те спира да ме хванеш за ръката?
Какво те спира да вървиш до мен?
Какво те спира да прегърнеш и водата,
когато мозъкът ти вцепенен ...

...
Не съм достатъчно добър поет.
...

Какво те спира там на светофара?
Какво те спира да му сложиш края?
Какво те спира да опаковаш цялата стая с найлон, докато котката те гледа втренчено, да й забиеш упойката и когато се съвземе да е завързана гола, с много тиксо за дървената маса?
Какво те спира да й размахаш остър нож пред лицето и да я предупредиш, че ще я накажеш за всичките извращения, които някога е правила?
Мяу.
Тогава през главата й ще минат хиляди ролки тоалетна хартия, всичките пъти, когато е ровила в боклука ти, когато е пикала в леглото ти или е късала завесите. Ще си спомни, че няколко пъти си си претапицирал дивана, заради нея и ще съжалява дълбоко за раните по тялото ти от собствените й нокти.
Не. Котките не съжаляват.
Какво ги спира?
Теб, какво те спира да станеш и да излетиш?
Нямаш ракетен двигател? Гориво? Горивна помпа? Ключодържател?
Какво ме спира да си сваля маската и да се покажа на всички?
Не се преструвам достатъчно усърдно.
Това е защото не знам какъв искам да бъда.
Когато знаеш, поне можеш да се преструваш на такъв.
Край.
Сега ако пушех, щях да запаля цигара.