ръба на леглото или края на света

Сашо стоеше на ръба на леглото си, притихнал, вторачен и щастлив. Слушаше някаква песен, която му напомняше минало време, опитваше се да припява на вокалистката, но едва сричаше текста. Усмихваше се, макар, че нямаше на какво да се усмихне. Радваше се на едната песен. Залитна леко и се излегна на леглото, започна да се въргаля в чаршафите и искрено се разсмя. Смееше се на себе си, защото едновременно го заливаха вълни на щастие и нещастие. Сашо стоеше на ръба на два свята, своя и реалния. В единия звуците успяваха да раздвижат лицевите му мускули, в другия нищо не беше способно да го повдигне от леглото. Поливаха го вълни от емоции, сякаш чаршафите бяха направени от морска пяна, а леглото беше пясъчно дъно.Прииска му се да потъне в него, да се свие в ембрионална поза и да заспи, за да изчезне за малко от съзнанието си, но трябваше да ходи на работа. Защо да ходи на работа? Защо да се хаби? Какъв беше смисълът, да избута още някоя и друга година? ...
На тази мисъл котката на Сашо влезе в стаята и се метна на крака му. Обхвана го с малките си лапички и впи ноктите си дълбоко. Започна да гризе пръстите му. Сашо изтръпна от болката. Съвзе се и се изправи. Вдигна котката в ръцете си и я изведе от стаята. Влезе в кухнята и отвори някакъв шкаф, взе найлонова торбичка, от която изсипа кафеникави гранули в зелена купичка на пода. Котката скочи от ръцете му и се нахвърли на пластмасовия съд. Лапаше храната, като обезумяла. Сашо я наблюдаваше. За миг й завидя, после се усети, поклати глава и излезе. Облече панталон, тениска и суичър. Уви шал около врата си, сложи ръкавици и палтото си от норки, после обу оранжевия си air max, грабна раницата и излезе. Заключи след себе си и се затъркаля по стълбите надолу. След няколко минути хвана метрото. Сиви хора, вторачени през прозореца, в тъмното, в собственото си отражение . Метрополис. Вратите се затварят. Следваща спирка.
Сашо слезе и реши, че няма нужда от ескалатор. Качи се по класическия начин, за да излезе от подлеза на станцията и да се влее в мола, заедно с всички останали, образуващи прилив, хора. Качи се на втория етаж и влезе в магазина, в който работеше от няколко месеца. Поздрави колегите си, скри се в склада и облече работната си тениска. Вдиша и издиша няколко пъти, след което излезе навън. Трябваше да се сроди с ролята си на продавач. Една от колежките му се усмихна, попита го как е, а той й отговори, че се чувства прекрасно. Излъга... или не. Нямаше значение, защото, така или иначе, той никога не знаеше как да отговори на този въпрос. Нямаше себеусещане, нямаше себенаблюдение, нямаше самооценка за него. Реши, че преди да стане едно с професията си, може би е по-добре да хапне нещо. Затова отскочи един етаж по-нагоре. Взе си няколко бургера от бързата закуска и се върна в склада на магазина. Отвори нетърпеливо хартиения пакет и се нахвърли на храната. Някаква вълна на удоволствие го заля. Дъвчеше и ушите му плющяха. Тогава се сети за котката. Внимавай какво си пожелаваш. Усмихна се. Не трябваше да става толкова първосигнален, но пък нямаше нищо лошо в това да си доволен, поне четири пъти на ден, нали? Затвори очи и продължи да дъвче. Тогава една от киселите краставички от бургера падна на земята. Сашо се наведе и я вдигна, като я зави в салфетка. Погледна надолу, а по плочките бяха останали следи от кетчуп. Той се наведе да го избърше, но тогава забеляза, че червената течност бълбука. След малко в земята имаше няколко малки дупчици. Кетчупът беше изгорил плочките. Сашо се хвана за гърлото, започна да се задушава. От устата му излизаше дим и пръски киселина. Знаеше, че един ден бързата закуска ще го убие, но си мислеше, че ще е бавно и наднормено. Огледа се наоколо и видя бутилка с вода, изля я в гърлото си и за момент нещата се успокоиха. Тогава застана на четири крака и започна да кукурига, с глава вперена в тавана. Една от лампите се отскубна и падна на гърба му. Тениската му се скъса. Той се огледа и я съблече, събу и панталоните си, а отдолу беше облечен с костюм на спайдърмен. Сложи маската и скочи през витрината на магазина.
Сашо седеше в склада и дъвчеше бургера си, вторачен в кетчупа на земята, погледна сандвича и го поднесе пред носа си, помириса го подозрително, после в главата му зазвуча същата песен от преди малко. Хвърли и последната хапка от хамбургера в устата си и смачка салфетките. Сложи баджа си и изчезна...