кажи, как да отворя очи?
кажи ми, как да прогледна?
какво има за виждане?
какво остана за чувстване?
стоя на прага, не мога да вляза.
няма как да вляза. не искам.
не съм поканен.
около главата ми летят медузи,
забулени в собствените си откровения.
напомнят ми за дома.
не, за нищо не ми напомнят
шумят като найлонови торбички
и изглеждат, но не светят.
как е възможно да изглеждаш,
но да не бъдеш?
как е възможно това?
как е възможно да не изчезваш,
щом не обелваш и дума?
искам да изчезна, да се свия в ъгълчето на екрана,
да бъда умрелия пиксел.
да седя, да лежа, да не мърдам и не правейки нищо да дразня..
да предизвиквам вибрации.
отвори си очите, момче,
отдавна трябваше да си без кости,
държиш се, като влечуго и мрънкаш, като мекотело.
гнус.гнус.гнус.
страхотен вкус.
Стани, излез, изгрей, бъди...
Няма коментари:
Публикуване на коментар