изпий ме

Запали цигара, да се сгрееш. Отпусни се.
Повози се на гърба на медузата.
Не ми казвай, че е безгръбначно, знам че можеш да ме победиш в спор.
Изгони глутницата и се слей с трептенето.
Не бъди такава костенурка, излез от корубата.
Това крилце, ще го ядеш ли?
Забулваш ме и ме поръсваш със захар,
сякаш ще ме карамелизираш във фурната.
Не искам да ме печеш, искам да ме наблюдаваш,
искам да се движиш, за да попивам движенията ти.
Искам да се храниш, за да запомням всяка твоя хапка.
Културна си, държиш вилицата вляво, а обонянието ти сочи към тавана.
Облечена си в жълто, като чай от лайка, като пеперуда, като такси.
Повози ме, после ме вземи в себе си.
Гледай ме в очите. Потопи се в пропастта им.
Намери бутилката с надпис „изпий ме“. И порасни, за да ме глътнеш.
После няма да ми трябва име.
Мога и по спомен.