fucktum

Момчето се приближи, до нея, целуна сълзите й, после каза, че съжалява. Пусна ръцете й бавно и се отдръпна от нея. Тялото й увисна във въздуха, сякаш беше на бесилото. Той направи няколко малки крачки назад, докато излезе от светлината, хвърлена от уличната лампа, обърна се и изчезна. Нищо не помръдваше на малката уличка, само хлипането на момичето потъваше в тишината, както капките вода потъват в блу меджик моп. Тя се обърна към Луната, чувстваше се предадена, сякаш от най-добрата си приятелка. Вдигна високо ръката си, после сви четири от петте си пръстта, само средният остана величествено изпънат. Тогава се чу силен шум. Момичето се стресна, обърна се към близката кофа за боклук и инстинктивно свали ръката си. Върху кофата лежеше делфин. Свличаше се бавно по наклона на металната повърхност. Чуваше се тих, скърцащ звук. Езикът на делфина висеше от устата му, като черво от изкормено прасе, а вместо очи имаше хиксчета, точно както в реалността. Последва още един оглушителен звук, този път на метър от момичето, беше паднала морска крава. Опръска я цялата в кръв. Момичето се опита да се избърше в дрехите си, да изплюе червената течност попаднала в гърлото й, когато се чу свистене. Тя погледна нагоре и видя още едно туловище да се приближава към нея. Скочи встрани и се размина на сантиметри с моржът, чийто бивни се забиха в асфалтовата настилка. Не трябваше да се ебаваш с Луната. Момичето се изправи на крака и тръгна да бяга. По пътя зад нея се сипеха труповете на различни морски обитатели, сякаш Хензел и Гретел маркираха пътя си до дома с тях. Опитваше се да се скрие под козирки и навеси, но Луната намираше точното животно с което да разбие конструкциите им. Момичето продължаваше да бяга, но в един момент се измори, дори антивибрационната възглавничка на маратонките й не успя да запази силите й, предаде се и зачака поредното туловище. Погледна нагоре, зениците й се разшириха, очите й щяха да изскочат от очните й ямки, над нея левитираше син кит. Изведнъж силите й се възвърнаха, тръгна да бяга и скочи в първата кола, която видя. Запали я със силата на ума си и подкара към края на света. Синият кит се носеше непосредствено след нея. Няколко секунди по-късно вече беше там. Слезе и скочи от ръба...
Падна в морето. Синият кит падна след нея, водата го изхвърли на сушата, последваха го и други мъртви създания. Момичето се опитваше да не изплува, за да не я уцели нещо по главата. Но се сети, че трябва да диша. Започна да се дави. Гълташе морската вода и гърлото й изгаряше. Опитваше се да се докопа до въздуха, докато накрая лицето й се сблъска с последния слой вода, с повърхността и хиляди капки полетяха във всички посоки. Дълбоки глътки въздух. Луната се приближи към Земята и отвори голямото си око. Погледна в морето. Момичето й се извини хиляди пъти. Молеше я да й прости, но Луната не забравя, протегна се и я посребри. Превърна я в лъжица...
Оттогава насам русалките закусват с лъжици, октоподите закусват с лъжици, а в пиратските съкровища липсват сребърни сервизи.