Другата земя

Представете си, че един ден се събуждате и водещият на новините ви съобщава, че планетата Земя не е единствената обитаема планета в слънчевата система и дори не е единствената Земя. Че планета напълно идентична с нашата е имала една и съща ректасцензия със Слънцето и досега е била скрита от нашия поглед. На нея живеят същите животни, растения и хора като на Земята, със същите съдби и преживявания. Дори нещо повече – на нея живеят двойници на теб, майка ти, сестра ти и цялото ти семейство. В началото всички са добронамерени и любопитни. Всеки иска да се докосне до двойника си, да разговаря с него, за да научи повече за самия себе си. Двете планети делят обща Луна, дори пускат кабел една към друга за по-добра интернет връзка. Всеки който не е доволен от съдбата си, може да намери спасение на другата планета, да започне един нов живот. Хора, които са загубили близките си заминават там с надеждата, че на другата планета, те все още ще са живи. Човеците са вече 14 милиарда, а фейсбук има над милиард и половина активни потребители. И в един момент една от планетите се пренаселва, ресурсите й свършват и вместо да предприемат някакви антикризисни мерки, те решават да нападнат съседите си. Двете планети се избиват взаимно, точно като килкенските котки, които се скарали и се изяли една друга, а накрая от двете останали само опашките. Така от планетите останал само кабелът - символ на дружбата им. Поради липса на гравитация, която да я държи Луната тръгнала да скита из космоса. Кабелът пък останал неподвижен, стоял в тъмното, също като усмивката на чешърски котарак.