авторът умря в началото на разказа

Най-важното е да не губим себе си, лутайки се в мисли и въпроси.

Запознайте се с Юри.

Юри е на 32 години, всяка сутрин става точно в 7:35, прави 5 крачки до банята със затворени очи, завърта кранчето на душа 3 пъти, сапунисва главата си 2 пъти, тялото си веднъж, мие си зъбите, като четка в едната посока 38 пъти, в другата 36. Подсушава се и облича идеално изгладеният си костюм „Прада“. Точно в 8:00 Юри излиза от дома си и се качва в колата си. За 30 минути преминава през няколко задръствания в София и в 8:30 е в офиса си. Юри е адвокат, от онези скъпите, които изчисляват всяка възможна ситуация и никога не са губили дело. Той не се интересува дали клиентите му са невинни или обратното, интересува се единствено от кариерното си развитие и от личния успех. Юри не обича да се глези, не си купува сладолед и чипс вечер, за да седне пред телевизора. Всъщност, Юри, рядко гледа телевизия, рядко влиза в интернет, а приятелите му се обаждат веднъж годишно, за да му честитят рождения ден. От наученото досега с доста голяма сигурност можем да твърдим, че Юри е саможив. Но колкото и да си е самодостатъчен, Юри не би бил нищо без автора, който го е създал. Не би помръднал от стаята си, ако някой предварително не беше намислил действията му. И представете си сега как всъщност авторът създава Юри, дава му индивидуалност, представя го на читателя и един ден бам. Сърдечен удар, авторът е в „Пирогов“. Умира. И Юри се намира в идеалния си дом, с идеалните си прибори и машинки, облечен в идеалния си костюм. Юри седи и осъзнава, че не е отишъл на работа, че цял ден не е помръднал от дивана и гледа огромния си плазмен телевизор, който дори не е включен само защото създателят му го е оставил така. Мислите на Юри го подлудяват и след няколко часа той най-сетне решава да действа. Изправя се без никой да му го е прошепнал в ухото. Прави няколко крачки, стига до входната врата и излиза, но пропада, защото светът навън е изгубил паметта си, всичко е бял бланк. Всичко си е отишло с паметта на автора и сега, как един обикновен персонаж, колкото и готин да изглежда, да съгради един цял свят наново?...
Не може. Персонажът постепенно избледнява и се слива с бланк-а, докато един ден синът на автора открива черновите на баща си и решава да довърши книгата. Тогава изведнъж се оказва, че Юри кара летяща кола и пуши цигари, които не му вредят. Юри е някакъв свръх човек, доста далеч от замисленото от първия автор. Книгата е довършена, издадена, продадена, но не е истинска. Синът на известния "еди кой си" я е довършил след смъртта на баща си. Еба ти рекламата. Забравяме, че всъщност Юри е важният, Юри е бил в центъра на вниманието, бил е щастлив в паметта на първия си автор и чувства продължението си, като някаква гавра. Защото всеки персонаж обича създателя си, независимо дали ги убиваме, изнасилваме, поливаме със вряло мляко или катран. Те обичат съществуването си и са дотолкова верни на автора, че предпочитат да избледнеят в бланк-а и никога да не бъдат извикани отново на повърхността, отколкото да ги изнасилят с летящата кола или да ги поставят някаква чужда памет. Юри е пич.