понеделник, 28 март 2011 г.

Едно напълно обикновено хлапе, прeяждащо с плодово мляко, има извънредно странна мечта

Ники влезе през автомачните врати на супермаркета и стъпи на една от стълбите на ескалатора. Докато се движеше надолу се чудеше какво да си вземе, за да вечеря. Денят му беше минал навън и единственото, което беше сложил в устата си беше сандвич, който толкова бързо беше обработен от организма му, че вече тялото му се чувстваше сякаш работи на някакъв резервен запас, натрупан по Коледа, докато Ники е бил при баба си. Застана пред щанда с плодове, но се сети, че разполага едва с няколко лева и няма смисъл да се харчи за нещо, което едва ли ще го засити. Замисли се дали има хляб вкъщи и заключи, че може би ще се намерят няколко филийки. Стрелна се към един от фризерите и извади едно парче кайма за принцеси, обичаше ги с лютеница, затова изтича няколко крачки встрани, за да намери там желаното бурканче. Хорото не е като едно време, но вкусът май наподобяваше миналото. Докато вървеше към касата, мина през щанда с млечни продукти и видя, че продават някакво плодово мляко в разфасовка от половин литър за 2 лева. Изкуши се и го взе, за да го пробва. Застана на касата, а сметката му беше 5.47 лв. Ники подаде 5.50 на касиерката и пое рестото с касовата бележка. Излезе от магазина и след няколко минути беше вече вкъщи. Отвори млякото и остана изненадан, когато го опита. Очакваше да е гнусно и лошо на вкус, но всъщност консистенцията му беше доста приятна, а вътре наистина се намираха плодове, което правеше вкусът задоволителен. Работата е там, че когато ядем плодови млекца, никога не ни стига, защото са в малки опаковки, по 100-200мл. В случая говорихме за половин литър и на Ники му призля, май бяха използвали доста захар в приготвянето на сместа. Изяде млякото и хвърли кофичката, в онзи миг осъзна, че не му се ядат принцеси, От дългия глад стомахът му се беше свил на топка и сега трудно би понесъл някоя тежка филия с кайма и лютеница. Ники прибра продуктите в хладилника и се върна в стаята си. Излегна се на леглото и отвори дебел учебник, най-отгоре на страницата пишеше квантова физика, а отдолу естествено беше номерирана страницата - 178.
Сещате се за онези филми, в които на едни супер амбициозни родители им се раждат едни такива по-мързеливички дечица. И когато порастнат родителите са ад за детето, а детето е ад за родителите си. Малкият иска да се занимава с изкуство или просто да не се занимава с нищо, разказва колко е щастлив, докато рисува или пише, а баща му го заплашва с военно училище. Не че в реалния живот не е пълно с такива истории, но в нашия случай изобщо не е така. Родителите на Ники са музиканти, дали са му абсолютна свобода да избира приоритетите си, с какво ще се занимава и какво ще учи. Мечтата на Ники е да говори със звездите, някой ден да се качи при тях. Един от начините това да стане е да открие ново съзвездие и да го кръсти на себе си - доста романтично, но всъщност безкрайно егоистично. Едно напълно обикновено хлапе, преяждащо с плодово мляко, има извънредно странна мечта. Родителите му са си дали живота, за да го отгледат от парче месо, а то им се подиграва чрез звездите и физическите закони. Срам и позор. Не ми се пише повече…

2 коментара:

  1. много ми беше забавна тая история хахах
    какво против имаш звездите

    ОтговорИзтриване
  2. може би авторът е искал да каже физичните закони, вместо физическите, но лапсусите се срещат и в писането..

    ОтговорИзтриване