Уфф и в тази история има намесена жена, простете. Хаха!
Имало едно време едно момче, което се казвало... хм, не знам, абе казвало се Христо(винаги съм искал да се казвам така).
Христо не бил като останалите деца, не, глупости, т'ва не е приказка. Христо си бил като всички останали деца. По нищо не се различавал, точно обратното. Е, може би едно нещо отличавало Христо, ама не знам, щото нямам идея как е при другите деца. Христо се стряскал насън, подскачал в леглото, защото сънувал често кошмари, които били супер реални. Родителите на момчето не могли да направят нищо по въпроса и Христо трябвало просто да свикне да се събужда по 10 пъти на вечер. Свикнал той и даже порастнал малко. Един ден, докато пътувал с майка си във влака, в купето влезли няколко жени-работнички от полето. Те били от ромски произход и като всяка групичка с по-тъмен цвят на кожата сред тях се намерила една врачка, която като погледнала Христо викнала, т'ва момче има много неспокоен сън. Майка ми ококорила очи, а циганката й казала, че трябва да направи еди си какво, за да спре момчето да се стряска насън. Христо бил порастнал дотолкова, че да има вече лично мнение и той искрено не вярвал на врачки, затова не пожелал да се подлага на каквито и да е лечения. Така Христо растял, стряскал се и продължавал да расте стряскайки се, но не си мислете, че сънувал само кошмари де. Минал си през всички нужни етапи, принцеси, саможертви, мокри сънища. Да, той сънувал всякакви неща, просто сънищата му били дотолкова реални, че често се събуждал с болки в корема, защото са го простреляли, докато е спасявал някоя съученичка или опипвайки лицето си, защото току що го е размазал в земята, след като асансьорът е изхвърчал от последния етаж на сградата и е тръгнал да пада надолу. Споменах ли, че Христо е порастнал? Да? Добре. Та, Христо порастнал и покрай сънищата си започнал да записва някакви неща. Мислел си, че пишейки ще оформи личното си мнение, което така силно му трябвало за есетата по философия и литература. Е, оформил някакво такова и постепенно вдигнал тройките до шестици. На училище седял на последните чинове с най-добрия си приятел и заедно „творили“, заедно мислели и заедно си изкарвали оценките. И така до самия край, завършили училище, а сънищата на Христо го отвели до кандидатстването му в НАТФИЗ, защото той отчаяно искал да се научи да пише. Заминал за София, ходил на консултации, помислил си, че ще влезе супер лесно, защото според него, той бил най-добрия на консултациите. Дошло време за изпитите. Минал първия, но го скъсали на втория. Христо бил съкрушен, нима сънищата му не са достатъчно реални за НАТФИЗ? Нима той не бил достатъчно добър? Истината е, че системата за прием в подобни учебни заведения е прекалено субективна, но как това да влезе в глупавата главичка на Христо, когато той се е затворил вътре в себе си. Не става. Помислил си, че всичките му приятели ще го изоставят, че приятелката му ще го зареже, защото не го бива. Но вместо да предотврати всичко това, той се затварял все повече и повече. Минал месец от изпитите, но Христо не излизал от глупавата депресия, Христо бил „емоционален“. Тогава дошла майка му, ритнала го в мързеливия задник и му казала да си намира работа, защото няма само да лежи в тая къща, трябява и да яде, а който не работи ... да. Христо пратил няколко СиВи-та на някакви фирми и след седмица започнал работа. Не се справял много добре, не се справял и зле, но управителката в магазина му била някакъв дявол, който му взимал здравето. Споменах ли, че Христо си имал приятелка? Да, най-прекрасното създание, което той бил срещал. Само при мисълта за нея, се изпълвал с вдъхновение и приятни емоции, обичал я прекалено много, за да е истина. Дори на бала си, вместо да танцува с мацките, които го канили, той седял на терасата на ресторанта, взирал се в небето и плачел. Както казах, Христо бил емоционален. През цялото това време сънищата продължавали да са реални, стрясканията вечер, също. Но след неуспешното му кандидатстване кошмарите се усилили и ставали все по-страшни. Приятелката му, вместо да го подкрепи и да застане до него направила точно обратното. Все повече се отдалечавала, докато накрая не му казала, че замалко не му изневерила на някакъв купон, като изкарала себе си герой. Това бил краят. Христо се тресял в плача си на едно легло, обичал я прекалено силно, за да я загуби, но след като се съвзел малко, никога не пролял повече сълзи за нея. Мда. Глупавото в цялата история е, че кошмарите се усилили още, всяка вечер се борил със зомбита, убивал съседи, които се опитвали да убият него и твърде често умирал насън, което е малко стряскащо, защото хората казват, че ако умреш насън умираш наистина. Не, Христо оживявал всяка сутрин, напуснал работата си, събрал малко пари и твърдо убеден, че това ще му помогне си татуирал капан за сънища на крака. Едва ли ще изненадам някой, като кажа, че не помогнало. Христо продължавал да сънува гнусотии. Дори още по-гадно, спрял да сънува хубави сънища. Татуировката включвала дърво с много лица, булката труп и капана. Много хора му казали, че т'ва е ебаси глупостта, да си татуираш зомби, а в същото време да искаш да се оттървеш от всичката тая измет в главата си. Минало време, кошмарите си били налице, Христо се запознал със следващото момиче в живота му. Оплакал й се за кошмарите, а тя му подарила истински капан за сънища при първа възможност. Христо закачил капана над леглото си и .. познайте? Кошмарите спрели, всъщност всичко спряло. Христо не сънувал или поне не си спомнял нищо на сутринта. Подяволите, колко бил щастлив, най-накрая свобода. Най-накрая щял да си поспи като хората. Да, ама не. Христо спял като къпан няколко месеца, един ден осъзнал, че през този период не е написал нито ред, че не се чувства по-добре от факта, че не сънува. Хванал капана и го хвърлил в шкафа. Оттогава насам Христо сънува 2-3 пъти в годината, все кошмари. Вчера Христо сънува, че се бори срещу някакъв магьосник. Христо мрази вещици, духове и всякакви свръх-естествени глупости. Христо се събуди, треперещ като лист, а на устата му имаше стресница(за всички, които не знаят кво е тва, тва е херпес, който понякога излиза от стрес или силен уплах). Излекувай го де. :Р
Няма коментари:
Публикуване на коментар