зелена и червена слушалка

„Зелена слушалка“

• Ало.
• Свиня мръсна! Как не те е срам, бе?
• Кой се обажда?
• Не ми се прави бе, идиот! Лора всичко ми разказа, всичко! Вече нищо не значиш за мен, вече си едно тъпо животно, като всички мъже.
• Ама вие май имате грешка.
• Ти имаш грешка. Много сбърка, като ми се подигра по тоя начин. Можеше да е с някоя друга, не най-добрата ми приятелка. Говедо.
• Хаха. Ама сбъркали сте номера бе, госпожо.
• На какъв се правиш бе, Иване? Поне го приеми, като мъж. Свърши, т'ва беше между нас. Вече не искам да те виждам ...
• Ама ...
• ... не искам да те чувам и даже ако се засечем случайно някъде, хич не си прави труда да ме поздравяваш. Ти не съществуваш, разбра ли?
• Казвам се Деян.
• Моля?
• Сбъркали сте номера, казвам се Деян, а не Иван.
• Не е ли 0894 302 851?
• Не.
• О, Боже.
• Да.
• Съжалявам.
• Да.
• Наистина, простете! Ама какви ви ги наговорих ...
• Няма проблем. Явно сте насъбрали доста.
• Доста е дребна дума.
• Мхм. Ъъм, добре.
• Да. Ммм.
• Дочуване?
• Ами да, всъщност най-добре е...
• Как изглеждате?
• Моля?
• Опишете ми как изглеждате.
• Ама вие сте някакъв извратеняк.
• Не, аз съм пис ...

„Червена слушалка“

„Зелена слушалка“

• Ало, Миме, искаш ли да се видим днес?
• Иване, ти ли си бе?
• Аз ами, кой да е?
• Копеле мръсно.
• А? Какво?
• Ох, забрави. Не искам да те виждам повече.
• Ама защо? Какво е станало?
• Спа с най-добрата ми приятелка, това е станало,
• Таня?
• Лора бе, идиот. Ама ти и с Таня ли?
• Не, естествено.
• Ти си най-голямото прасе на планетата.
• Нищо не се е случвало между мен и тия жени.
• Сбогом.
• Глупач ...

„Червена слушалка“

„Зелена слушалка“

• Ало, пак съм аз.
• Кой?
• Момичето, което ви заряза по телефона, по погрешка.
• Интересно.
• Кое?
• Ами това, че ме помислихте за извратеняк, а ме търсите отново.
• Да, глупаво е. Съжалявам, че ви обезспокоих. Дочуване.
• Не, чакайте.
• Какво?
• Как се казвате?
• Мария.
• Значи сте една от 300-те хиляди жени в България с това име.
• Моля?
• Нищо. Сваляческа реплика.
• Ахам.
• Как се чувствате?
• Изтощена.
• Знам, че ще прозвучи тъпо, но ви разбирам.
• Изневерявали са ви?
• Не, но ...
• Значи не ме разбирате.
• Да, права сте.
• Както и да е. Не знам защо ви се обадих. Тоест знам, тоест ...
• Няма значение, важното е, че сте го направила.
• Да и сега не знам какво да ви кажа.
• Искате ли да изпием по едно?
• Не днес.
• Утре?
• Може.
• Откъде сте, всъщност?
• София.
• Ха-ха-ха.
• Какво има?
• Аз съм от Бургас.
• Жалко.
• Защо?
• Имате приятен глас.
• Благодаря. Вие също.
• Е, беше ми приятно да си поговорим.
• И на мен, какво ще кажете - утре по същото време?
• ОК.
• Супер.
• Дочуване.
• Чао.

„Червена слушалка“