Дамски чанти и походки странни

Печката гори, горя и аз, но всичко е пирамида. Реката се прекатурва през себе си и излиза от коритото, за да прокара нови пътища, докато аз се чудя дали от солетите се дебелее или колко дълга е станала брадата ми. Радио главата ми става все по-обхватна и цяла, вижда и чува вселени, помни години, разсейва се и се превръща в себе си. Осъзнах, че не мога да съм себе си, мисълта ме изплаши и побягнах. Няма страшно. Несъзнатото ме подгонва, но егото ми го стопира. И отварям очи, а навън са младежите, които носят застарели дрехи и дълги бради, навън са родителите ни, които се обличат цветно и скачат с парашути. Живеем с главата надолу и се наричаме модерни, къпем се в ръждясало от еднообразие ежедневие и се усмихваме на плача си. Не намираме себе си, а търсим любовта. Как да открием другата си половинка, когато ние не познаваме парченцето, което е в самите нас. Продължаваме с усмивките, с маските, защото героите ни носят маски, защото идолизираме нормални хора, човеци с пороци и несъвършенства. Дамски чанти и походки странни.

И един ден либидото ми ме заблуждава и й давам семената си. Тя пуска цвят и ражда плод, който няма кой да откъсне. Плодът пада на земята и изгнива, но нищо не отива на вятъра, защото енергиите се запечатват във вселената, във времето. А семената от плода влизат в почвата и раждат ново дърво.

Бонибон.

Сянката ми на тавана, колко е огромна. Преди обичах да си лягам и да пускам нощната лампа, за да си правя фигурки, тогава бях дете, сега съм нещо друго и продължавам да го правя. Елени, птици, гущери, всичко оживяваше и беше толкова истинско колкото сме ти и аз, колкото са истниски синините по лицето ми, мазолите по кокалчетата. Бутилките се търкалят по стълбите, отскачат и изригват.

Спокойствие. Ааааа.

Бира пред народния и поет, който пие мляко, за да скандализира. Аз пия мляко, защото ми харесва и не нося дамска чанта. Всичко е във въображението или пък наистино, но понякога буквите излизат, като плод на някакво разочарование, дали любовно или нещо друго - няма значение. Важното е, че си имам химикал, благодаря ти, Ники!