четвъртък, 3 февруари 2011 г.

XX вместо очи



Имам хиксчета вместо очи и кръвта ми е блърната до неузнаваемост. Някои му викат цензура, но и с 99 имена да го наречеш, вече и Педя човек не може да ме познае. Всяка вечер се срещахме около 8, за да ми затвори очите, но сега просто ме подминава. И аз се разхождам буден до 4 сутринта, глезя се със сухи пасти и мляко с какао. Вълнувам времето с няколко сериала и после умората ме прибира. Мозъкът ми пуска кадри, които не разпознавам, въртя ги напред -назад и не мога да разбера какви са, докато се събудя и всичко вече е безсмислено. Започва новият ден. Всъщност е някъде към 12 наобяд и денят за нормалните отдавна е започнал. Аз не съм от тях.
След леглото се гмурвам в морето. Не ти трябва баня, когато живееш на брега, а верандата ти е от пясък. Една сутрин след поредното гмуркане реших, че трябва да поплувам навътре. Но, когато човек няма цел и единственото, което си поставя за задача е посоката то той често надминава очакванията. Аз не искам да надминавам очакванията си, затова си завързах шамандура на 200 метра от брега. Шамандурата е моята цел. Всяка сутрин отивам до нея, целувам я за късмет и се връщам. А когато се върна се опитвам да я видя. Ако подскача от вълните и се мята насам-натам, значи е щастлива, ако ли не, значи морето е прекалено спокойно и тя пак е щастлива. Всъщност щастието на моята шамандура е от особена важност, защото освен, че определя състоянието на морето, то влияе и на емоциите ми. Ако тя е щастлива, значи и аз ще съм щастлив. Именно затова, в главата си, като условие не съм й задал възможност, тя да бъде нещастна. Намигване. Хитър съм. Всъщност нищо от това няма значение. Усмивка.
Вълни. Знаете вълните на Айнщайн и теориите му, дето те карат да настръхнеш, но като се замислиш виждаш само една голяма питанка. И всъщност едно нищо. Но аз предпочитам морските вълни, някак по-видими са. Да, аз съм фен на нещата, които виждам. Обичам гърди. Т'ва е друга тема. За много сърфисти най-важни са вълните, ако Айнщайн беше сърфист, сигурно щеше да каже .. всъщност щеше да е нещо на немски, а аз немски не знам. Връщам се при пясъка, на брега при нормалните хора.

2 коментара: