Бащата е син, майката – жълта, а детето – зелено. Всички летят и се превръщат във вкусни кексчета, умират в устата ми. Топят се, а аз горя мазнини, горя ги с отрицателни калории. Тъпча ябълки и после ги чакам на изхода, за да ми разкажат как е минала мисията. А някои хора в това време са недоволни. Оплакват се във фейсбук и по блогове от живота, започвам да се чудя, тези хора нямат ли самоснимачка на телефоните си, че се занимават с глупости. Снимайте се, тук и там, качвайте изображения, обиколете света и после съберете всичко в една папка, похвалете се, покажете какво можете. Аз като съм бесен на нещо и започвам да духам свещи, някак си въздухът който поемам и след това изхвърлям от дробовете си рязко, изчиства негативната енергия и някак вкарва нова - позитивна. След определено време, прекарано в духане, се чувствам като надрусан. Ама тая думичка „духане“ защо звучи толкова мръсно. Вече и детето ти да дойде и да ти покаже една от ония вятърни въртележки и да ти каже „духай“ и ще си на косъм от това да му шибнеш един шамар или най-малкото да му се обидиш. Както и да е.
Преди малко си мислих за обяда, бях гладен и хапнах, но след това се видях с една приятелка, а заедно видяхме един от популярните,напоследък, български актьори. Аз реших да му махна, щото ми е колега, ние театралите се знаем по физиономия, а той ме погледна и си сложи очилата и качулката. Простак. Надувка.
А като се замисля няма нищо лошо в това, да не забелязваш другите, даже е някак пречистващо. Поне за мен. Сигурно много хора ми се сърдят, че не ги поздравявам по коридорите, но нека ме прощават, аз съм в облаците, надрусан по рождение. Някога виждал ли си ме с нормален поглед?
Та онзи театрал, дето според мен играе всички персонажи по един и същ начин, някак не го изнасям много. Не обичам да гледам Дон Жуан, еди си кой от Крал Лир и ония затворник от „Полет над кукувиче гнездо“ без нито една разлика в характеристиките на персонажа, тоест ти не гледаш тях, гледаш актьора. Бля. Да не говорим за сестра Рачид, която беше забравила да излезе от роля от пиесата предния ден, демек „Пигмалион“.
Та след всичката тая каша в главата ми, дето нямаше нужда да я споделям, щото аз не съм никакъв авторитет в театъра, отивам днес в някакво кафе и гледам сервитьорът е актьор от един бг сериал, по BTV. Гледам го и се чудя, защо един актьор, който играе в популярен сериал, е сервитьор. Отговорът е, защото е барман. Всъщност не. Това не е никакъв отговор, но ме привлече разликата в това, което показа, като сервитьор и това, което съм виждал от него в сериала. В заключение на днещното ми голословие ще кажа, че един актьор трябва да може да се преобразява във всякакви роли, а не да играе себе си в дадена ситуация. Да, аз не съм Станиславски, нито Димитрина Гюрова, но е 2 през нощта и ми се спи.
Та, благодаря, банановият шейк беше чудесен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар