Порно

Вие, които лежите удобно в креслата си, сложили табли с прибори на колената си и хранещи се с всевъзможни завъртяни ястия, скръстили ръце пред лъскавите си лаптопи, хрупащи чипс и заливащи се с бира, разхождащи се с усмивка до уши в слънчевите дни, или скрити зад черните стъкла на черните си джипове, мислите си, че сте толкова далеч, мислите си, че сте на сигурно място, недосегаеми, гушкате плюшените си играчки и разхождате мини-кученцата си. Оформяте изрусените си коси, слагате тонове грим, за да скриете себе си. Хвърляте куп пари на вятъра и после се смеете само защото можете да си го позволите. Но войната ще дойде и при вас, ще вземе роднините ви, децата ви, дори някои крайници. Ще лазите в локвите кал и ще отваряте треперещите си устни, ще молите за помощ, дори за троха хляб, но тогава няма да има на кого да се обадите, няма да има на кого да платите, за да ви измъкне от кашата, няма да има и слънце, и Луна, и десерт, и копринени чорапи. Ще виждате тъмните облаци, напоени със сажди, ще вкусвате собствената си кръв и ще се търкаляте по надолнището към купчината с трупове. Да, тогава ще се запознаете с надеждата, защото през целия ви изминал живот, сте били толкова задоволени, че не сте имали нужда да се надявате. Щом се ударите в трупа на някого от умрелите ще осъзнаете ужасяващата истина, че няма да оцелеете, освен ако не изядете нещо. А единственото нещо, което става за ядене по време на война е човешката плът. Ще късате със зъби от телата на другарите си, ще дъвчете и единственото, което ще пиете ще бъдат изригващите сълзи от очите ви. Солено, а?

Дъвчете, дъвчете, като кучета, защото това заслужавате и това заслужават родителите ви, задето са ви превърнали в неблагодарниците, които сте. Усетете всяка кожичка между зъбите си, всяко косъмче, дано имате проблеми със сухожилията, дано ви приседне. После ще сте сити, но сити канибали. Ще си спомняте как сте се обличали и ще се сравнявате със сегашните си дрипи. Ще продължавате да лазите и ще си спомняте как сте вървели по центъра, на града и хората са се обръщали назад, за да ви гледат. Почитали са ви, като Богове, но вече не. Вече сте нищо и никои, и не отивате на никъде. Лежите по гръб в калта, облени в надежда, мислите си, че всичко скоро ще свърши, но пилотът на бомбардировача тепърва започва работния си ден. Точно след няколко минути ще мине и ще почисти земята от твари, като вас. Жалко, че чистката е самата война. Жалко, че 99% от жертвите на войните са невинни хора, поддали се на манипулациите на управляващите, защото ако БГ влезе във война, капитанът последен ще напусне кораба, Бойко ще влезе в боя след всички останали. И не искам следващия път, когато отида на изложба 20% от снимките да са с неговата мутра.

Самолетът се чува, механизмът се отваря и бомбата полита надолу. Докосва земята и образува гъба. Това е гъба за нас. Вас ви няма, няма и никой друг. Светът е измама. Ние сме мравки. Комплекс за малоценност.

Порно.