Ако всяко нещо има памет, както хората, животните, цветята. Представете си какво се случва в магазина. Един кашкавал е произведен в фабриката и му е дадена цена, на която той се продава на търговците. Кашкавалът се чувства добре оценен, а още по-добре се чувства когато го преоценят в магазина и му сложат двойна цена. Изведнъж надутия от самочувствие кашкавал застава сред останалите млечни продукти, кой от кой по-скъп. Кашкавалът се оказва по-евтин от останалите кашкавали и самочувствието му е забито в земята. Той се чувства зле, съответно и вкусът му не е добър. Влизат потребителите и избират най-евтиното, по възможност качествено нещо. Това нещо се оказва кашкавалът. Той се харчи най-много от всички други видове и самочувствието му отново започва да расте. И представете си какво ядем. Ние ядем кашкавал, чието самочувствие е било надуто, след това свалено и в крайна сметка отново вдигнато. На това аз му викам гадост. А представете си как стоят нещата по време на промоция. Нещо стои на щанда в продължение на месеци, харесва се на такава доволна цена и изведнъж идва управителя на магазина и му лепва40-50 процентово намаление. Ако аз съм на мястото на този продукт ще полудея. Тениска за 60 лева, се продава за 30, ами нали този който я облече ще изглежда зле. Всички ще виждат разочарованата тениска на гърдите му. Не искам да живея в свят в който всичко има памет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар