плюнка

Вдишвам.

Летя докато падам, а като падна всъщност цопвам.

Аз съм чужда плюнка в чашата ти, набъбнала от пълните със кислород балончета. Аз съм черното под ноктите и мириша, щом не ме измиеш. Аварирал. Аз съм гнусен, но съм нужен и естествен. Аз съм песен, която пеят под балкона ти в 3 през нощта, но не за теб, а за съседката. Плесен. Аз съм дългите фарове в насрещното. Аз съм шишарка в обувката, треска под кожата, прашинка в окото. Аз съм млякото на бучки. Аз съм цял и съм съвършено спокоен. Аз съм студ. Аз съм задух и съм пролет за алергичните. Аз съм колата, която те опръсква с кал. Аз съм щурче. Аз съм хъркащия ти баща. Аз съм майка ти и не ти давам пари за партито довечера. Камък в който се спъваш. Аз съм любовника ти, и ти свършвам върху лицето. Ампотиран. Аз съм двете чертички на теста за бременност. Аз съм счупеният ти крак. Аз съм идиотът измислил найлоновите торбички. Аз съм терорист и взривявам сърцето ти. Аз съм просяк и ти досаждам за дребни. Аз съм гинеколог с палави ръце. Аз съм безсъние. Избухнал. Аз съм едноок и нещастен. Аз съм срамна болест. Аз съм муха между зъбите. Аз съм неуправляем. Аз съм объркано момиче. Аз съм „прекалено хубаво, за да е истина“. Аз съм прекъснатият хубав сън. Аз съм грозното и плахото. Аз съм паякът, който изяждаш докато спиш. Аз съм гъсеницата, цопваща в кафето ти през лятото. Аз съм лепилото с което си залепваш пръстите един за друг. Аз съм гъбички на кожата ти. Аз съм ако. Спукан. Аз съм морков втора употреба. Аз съм потната дебелана в рейса, когато няма място. Аз съм липсата на мастило в принтера. Аз съм излишен. Нелечим. Аз съм двоумяща се мисъл. Аз съм черното и бялото и синьото. Аз съм кафяв, но различен. Ти си... наблюдател.

Издишвам.

„ А сега си представете нещо хубаво.“