вторник, 11 януари 2011 г.

Аз съм съвършен.


Не обичам неотворени писма, неизпратени отговори и не, не говоря за фейсбук, а по принцип. Просто стоя и гледам кутията с белите пликове, разкъсани от мен преди години, пожълтели от времето и надничащи в някакви истории, които съм забравил или изгубил. Звездите са ми свидетели, че обичам комуникацията, обичам хората, но не умея да бъда човек. И въпреки това съм съвършен, всяко мое движение е прецизно изчислено и предречено от мисълта ми. Всяка моя дума е дълбоко обмислена и изречена с енергия и патос. Всъщност не, ако знаех какво искам да казвам на хората, щях да го напиша. Обичам да пиша, да стоя на тъмно и да драскам с химикала или да праскам клавишите на лаптопа. И като казах „на тъмно“ се сетих, че миналия месец участвах в един техен конкурс за разкази и не бях сред първите 5, което в първия миг ме разстрои, но после си казах „пич, ти правиш това което обичаш и си напълно свободен, защото в авторството на блогове сам си си шеф и това те прави щастлив“ и бях прав. Да не говорим, че спечелилите разкази не струваха. Не казвам, че моят струва повече, всъщност тук се позовавам на 5-та поправка и ще остана без коментар. Но наистина се чувствам щастлив когато „раздавам безплатно мозъка си“ под формата на думички в блог-а.
3 милиарда умряха на 27 Август 1997 година във войната срещу машините. Оцелелите се опитваха да се освободят от робството, но скоро дойде денят за разплатата. Машините унищожиха всичко дишащо, омерзиха планетата и се събраха вечерта, за да заситят телата си с гориво, гайки и лагери. Не очаквайте да ядат хора, все пак не са кръвопийци, пък и хората са 97% вода, а от водата машините ръждясват. Странно е, че и краставиците са 97% вода, може би и те са произлезли от човекоподобните маймуни. А дали човек има вкус на краставица, или на вода? А в заешката дупка казаха, че атомите са празни, тоест всичко, което ни заобикаля е едно голямо нищо, което сме си въобразили. Да, и мозъкът ни умее да симулира усещания, така че първата една секунда, когато някой ви докосва вие не усещате нищо друго освен симулация на докосване, след това сигналът стига до мозъка и можете да кажете на мацката „да, бейби, правиш го много добре“. Откъде знам всичко това ли? То май вече всеки го знае.
„Аз съм съвършен робот, съвършена машина.“

2 коментара: