реалност

Реалността е бездумна. Тихичко се доближава изотзад и те убива. Реалността е такава. Събуждаш се сутринта, а машината за кафе се поврежда, включваш котлона на печката, но спира тока. Примиряваш се и тръгваш за работа, казваш си „да, не съм се събудил, но ще пия кафе на работа“. Стигаш работното място навреме, въпреки задръстванията, и си мислиш, че денят, може би, не е толкова лош. Точно тогава – БАМ - секретарката се е подиграла с кафето, за пореден път. Изливаш чашата в най-близката саксия и влизаш в офиса си. След малко идва шефът и иска да си готов с цяла папка документи до обяд. Започваш да разлистваш, а единственото за което можеш да мислиш е почивката, хамака и може би коктейл, но не, в реалността дори няма кафе. Някак успяваш да се справиш с всички документи до обяд, слизаш да хапнеш, и може би най-сетне да изпиеш чаша кафе. Изтичваш до Старбъкс, поръчваш желаното, топло нещо и след секунди то се плацика в устата ти. Ммм. Усещаш вкуса му, всяко смляно зърно се търкаля по езика ти и се отбива от небцето. Какво е това? Червата ти. Почти не ти е останало време за обяд, но можеш да смелиш един сандвич от бързата закуска. Затичваш се, но малоумникът от Старбъкс не е затворил добре чашата с кафе и се поливаш. Май ще се откажеш от сандвича. Връщаш се в офиса изнервен заради глада и ядосан на кафето. Когато си гладен не си ти! Реалността е такава. Но това са само несгоди с кафето. А представи си да танцуваш с дъщеря си на 4-я й рожден ден и да се строполиш на земята. Инсулт. Съвземаш се и уверяваш всички, че си окей, просто ти се е завило свят. Дъщеря ти плаче, а ти я прегръщаш и й казваш, че няма страшно. След малко при теб идва твой приятел лекар, който те кара да си вдигнеш ръцете. Струва ти се абсурдно, но го правиш и не успяваш. Той те кара да се изплезиш, с което също се проваляш. Лекарят те издърпва на един стол и набира 112. След малко те взимат с линейка, а ти изпадаш в безсъзнание. Събуждаш се труп, не можеш да мръднеш, защото си парализиран. Мозъкът ти отказва, трудно говориш, сякаш вместо език имаш торбичка пълна с вода в устата. Благодарен си на приятеля си, защото ако не се е обадил на линейката сега щеше да си метри под земята или пък кой знае, да разпръсват праха ти в морето. Лекарят казва, че има 60% шанс да се възстановиш, но всичко зависи от напоритостта ти. Реалността е такава.
Оказваш се сам в недостатъчно топла стая. Събота вечер е, повечето хора се забавляват, а ти си натискаш задника само и само да не изхарчиш някой лев в повече, защото след месец трябва да си платиш семестъра. Киснеш цяла вечер във фейсбук, защото е по-евтино от всяко заведение, а пък и вътре има хора, дори и виртуални. Влюбвал си се, няколко пъти, но никога истински. Има момичета, за които можеш да мислиш, но предпочиташ да не мислиш. Има момичета с които можеш да си, но предпочиташ да си сам. Дори яденето вече не ти доставя удоволствие, защото отражението в огледалото не те задоволява. Имаш лека мускулна треска, защото за пръв път от месеци си правил лицеви опори, с цел подобряване на отражението. Слушаш вече забравена музика, за да си припомниш усещанията от гимназията, за да си припомниш, връщайки се назад във времето. Търсиш се по шкафчетата, гардеробите, но не намираш нищо, освен шушоните от баба и някакви забравени, стари документи на бившия наемател на стаята. Мислиш за хората, които си можел да бъдеш, за усмивките им, за проблемите им и се опитваш да си начертаеш пътя, така че, един ден да бъдеш тях. Но осъзнаваш, че си мъртъв. Че страдайки за умрелите си убил и себе си. Защо да живееш ако си саможив? Ако целта на живота е да създадеш потомство, да създаваш контакти, да твориш, докато умреш. Как се живее, ако според всякакви закони и устои си мъртъв? Реалността е такава. Не спираш да си задаваш въпроси, но тя е бездумна. Това са само няколко безобидни ситуации, които се случват всеки ден на някого там навън, а представи си какви още страшни възможности има, дори не можеш да се сетиш за всичко. Не можеш да си го представиш, да го видиш, да го почувстваш, да го помиришеш или чуеш. Не можеш да ходиш отгоре й, да се въргаляш или да плуваш в реалността. Единствено тя решава какво да прави с теб.