Гъдел, по-красив от вятъра и от допира на конска грива. Лилави облаци и редове от дъги на пастет, смлени и разпределени по масите на хайлайфа. Хора, ядящи звезди и пеперуди, акащи смях и веселие, плюещи радост и щастие не покълват, не виреят. Лицемерие, набито в гъза на географията, сдъвкано от подмолно диво прасе и изхвърлено в пумийна яма, няма. Смърт, харесвана и обобщавана, замествана и възхвалявана, бяла и не толкова светла има навсякъде. Момичета, момчета, жени, братя, старци, видове и подвидове, всички са измислица на болното подсъзнание и страховете на контрацептива. Всичко е мишена и всичко се движи, но движението не поражда никакъв заряд, защото светът е нула, но не от врата на тоалетна, а от редицата на Фибоначи. Тоест светът е начало на нещо без край, а без край е само животът. Кой каза, че човек е смъртен? Кой каза, че сме тук за определено време? Нека умре на мига. Човекът е безсмъртен също, както звездите, както мислите и енергията, както мен и както Бог. А богове сме ние. Ние, та кои сме ние? Дошли просто, като част от експеримент, като процес от еволюцията или като случайност започната от големия взрив. Мен лично ме създаде баща ми, знам коя ми е майка и това ми стига. Моля се на тях, обикновено за пари. Бих им направил църква, бих им палил свещи, но мисля, че повече ще се зарадват на БМВ х5 или малка спретната къщурка някъде далеч от шомотевицата, предсрочно пенсиониране или кредит, който не трябва да връщат. Живеем в илюзия, не защото реалността е такава, а защото сме прекалено страхливи, за да прозрем истината. Прекалено страхливи и прекалено незнаещи. А аз кандидатствах за работа на около 150 места и никъде не ми се обадиха за интервю, дори. Не съм ли мазна отрепка? :D
Всички мои герои носят маски, освен Супермен, той носи зализан перчем.