Шивачка.

Дали все още помни изражението на лицето ми, когато ме видя за пръв път? Ще ми се да е така, защото тя беше най-хубавото нещо, което беше попадало в очите ми. Щеше ми се от нас да се получи, също толкова хубаво нещо. Така и се случи, в предните ни животи...

Тя ми даде усмивка зашита върху шал. И сега винаги, когато сложа този шал на лицето си, аз съм усмихнат. Надявам се да й се харесам така, защото аз не умея да се усмихвам наистина. Избродира на ръкавиците ми карта, за да не се губя в тъмното и фенер върху шапката ми, за да ми свети в дълбоките гори. И сега, когато следвам картата, накрая виждам най-хубавото нещо, което морето е създавало – нея. Защото тя е морско създание, на брега я намерих, от вълните я преписах и от пясък я направих. Та, тази карта е някак вълшебна, винаги я открива, колкото и да сменя местоположението си. И всеки път тя бродира върху нещо ново. Написа на сакото ми думи, с които да изрази любовта си. Написа, че пие кафето си с две захарчета, за да не забравя никога и че без мен не може да се храни. Че обича да спи чисто гола, и да я галят зад ухото докато закусва. Написа, че слънцето е любимото й небесно тяло, и че понякога не иска никой да я докосва, заради погнусата и разстоянието, което изпитва към хората. На сакото ми пишеше още, че обича да чете книги и да гледа филми. Че понякога я мързи да мие чинии, че е до болка откровена и че трудно се влюбва. На малко етикетче се четеше, че никога няма да забрави миризмата ми, а от другата страна можех да потъркам ръката си и да усетя нейната. Пишеше да не я забравям или оставям сама в съня й. Пишеше, че я е страх от клоуни, и че надеждата никога не умира. Че пираните са златни рибки с големи зъби и че душата й е лилава. Понякога ми пращаше паячета, за да изтъкат наново нещо, което се е заличило или скъсало. По този начин описа света си и после...

Успя да зашие счупеното ми сърце, рови се в парченцата с години, но накрая го сътвори наново и сега то бие за нея. Върху него избродира името си. Свали панталона ми и започна да бродира. Върху бельото ми вече пишеше най-различни послания. Когато най-сетне избродира и обувките ми спря, погледна ме в очите, а аз знаех какво ще последва, затова просто поклатих глава. Съблякох се гол и тя започна да бродира върху тялото ми. Нарисува приказки по ръцете ми, а мечтите й се сбъдваха върху гърба ми. Птици ни носиха на краката ми, а водопади се стичаха от очите ми. Заши клепачите и в съзнанието ми остана само тя и звуците които издаваше. После заши ушите ми. Устата ми млъкна щом докосна с игла устните ми, а тялото ми спря да диша след като заши и носът ми. Нямах нужда от въздух, всичко необходимо за да живея беше пред мен. После остави иглата и разроши косата си. Стана, доближи се до мен, целуна ме и бръкна надълбоко в тялото ми. Взе душата ми в ръцете си и седна отново на стола. Бръкна в себе си и извади своята. Хвана иглата, прекара конец, направи възел. И започна да шие. Когато свърши душите ни бяха едно и полетяха нагоре към тавана на къщата. Минаха през него, като през вода, и продължиха пътя си. Превърнаха се в облак и се понесоха към хоризонта. Тялото ми лежеше безжизнено на земята, а след секунда падна и нейното. Косата й покриваше гърдите ми. Ръката й докосваше моята, а главите ни се гледаха. Точно както обичах...
Мина време и телата ни се разложиха. Червеите ни изядоха, после славеи изядоха червеите и ние се превърнахме в тяхната песен.