Странно е да си човек, да не знаеш от къде си дошъл, защо си тук и къде отиваш. Странно е да се събудиш в 3 през нощта, защото някой е решил да те уведоми, че те обича, а какво е любовта? За теб е едно, за другия е нещо съвсем различно. И точно минути след това в главата ти се забива някаква мелодия, някаква позната песен, която не можеш да изпееш, а започнеш ли да си я тананикаш, постепенно я губиш. Мисълта за нея те влудява, защото искаш да я намериш и да я чуеш. И пак глупавия телефон иззвънява. Поглеждам го, същият някой е написал „лека нощ“. В такива моменти ми писва, не искам вниманието на разни хора. В следващия съжалявам, че съм се родил такъв глупак. И забравям. Но тогава идва песента и започва малко по малко да дълбае в съзнанието ми. Чувствам, че съм все по-близо, все по-близо и миг преди да я открия, да я изпея забравям отново. Няколко дни няма никой в главата ми. Чувствам се самотен, но не защото е така, а защото така съм пожелал, защото този път съм избрал. Обвинявам съдбата, че е несправедлива, искам ново начало, нов живот, право на втори шанс. Естествено, че го получавам, естествено, че избирам същия път, защото хората, просто, не се променят или се променят трудно. Опитвам се да се опозная, да се разбера и да отгатна какво всъщност искам. И тогава напълно забравил за онзи човек и песента, разбирам, че те всъщност са едно цяло. Че човекът е пращал енергията си при мен, чрез тази песен и когато е решил да спре, аз съм спрял да мисля за нея, спрял съм да се чувствам сигурен и е започнала самотата. Всъщност самотата не е спирала от няколко години. Добре де, спираше за по няколко месеца, но бързо се връщаше. Също, като песента, на моменти забравяш за нея, но в следващия тя те връхлита, като граблива птица, без да пита, без да се интересува дали е желана, или не.
Преди няколко години имаше момиче, което ми каза, че аз съм перфектният за нея, а аз й се подиграх, защото си мислех, че перфектни не съществуват. Трябваше да порастна, но не успях и сега продължавам да се подигравам на жените, без да знам защо, без да печеля нищо и накрая винаги оставам губещ. Много ли ще е нахално ако поискам пореден шанс? Хаха. Жалко.
Всъщност не пиша това, за да спечеля нечие сърце обратно, или пък, за да се извинявам на някой. Твърдо съм убеден, че не дължа извинение на никой. Просто си разсъждавах над момента, а моите моменти край нямат. Така, че ако някой реши да се влюбва в мен нека да е предупреден. I'm dangerous. I'm no good. And I'm God who believes in himself.
Няма коментари:
Публикуване на коментар