Наближаваше Хелоуин. Времето застудяваше все повече и повече и за единствена радост на Северното полукълбо, останаха празниците. Всички се подготвяха за големия маскарад. Нямаше значение религията, нито расата, нямаха значение половата принадлежност или пък финансовите възможности, всички искаха едно – да се забавляват, като се престорят че са някой друг, за една вечер. Празникът не отмина и България, даже подготовката вървеше наравно с останалите народи.
Време е да ви представя и главните персонажи в този разказ, а това са Петър, Любо, Краси и Даниел. Това са четири обикновени момчета, студенти, които бяха решили да се позабавляват по малко по-нетрадиционен начин. За да не изневерят на традициите си избраха костюми, но тъй като бяха и родолюбци, бяха решили да се преоблекат като кукери. Те прекараха последните няколко дни, окупирайки най-големия университет в страната. Заедно със свои колеги, те останаха да пренощуват в една от залите на учебното заведение, в знак на протест срещу правителството. Това правителство никак не се трогна, то беше претръпнало към всякакви форми на протест, защото вече 130 дни, много от българските граждани излизаха по улиците. Хора се запалваха, хвърляха се под палките на полицаите и крещяха „оставка“, но нищо не успя да разклати управляващите. На всички им писна. Затова студентите бяха решили да действат по свой начин. Държаха се сплотено, заедно, затова бяха организирани и знаеха много от плановете на управниците, преди да ги научат медиите. Така например, един от министрите подготвяше парти по случай Хелоуин, на което щяха да присъстват много депутати от управляващата партия. Когато научиха студентите за тази новина, те непоколебимо решиха, че трябва да проникнат на това парти и да покажат ясно целите си – да свалят правителството. Подготовката започна с избирането на доброволци, за самата задача. Това бяха гореспоменатите момчета. След жребия, избраха костюми. Трябваше да подберат кожите, от какво животно да са, с каква дължина на косъма, да намерят подходящи маски и чамове. Всичко им отне само няколко часа, тъй като в определени сувенирни магазини можеш да подбереш информация за това кой и къде продава подобен сорт артикули. Студентите се организираха и отидоха до близко софийско село, откъдето си купиха нужните костюми. Петър беше с бяла кожа, с дълъг косъм, маска с две лица – едното тъжно, другото весело. Костюмът на Любо беше черен, с черна маска, която наподобяваше глава на козел, а Краси и Даниел щяха да бъдат така наречените младоженци.
Нямаха търпение да дойде Хелоуин.
В сутринта на 31-ви, организаторите на купона даваха своите последни наставления на служителите си, партито трябваше да задоволи всеки вкус, предвид виповете, които щяха да присъстват. Руса жена обясняваше на сервитьорите как точно да поднасят таблите с хапки, а след това се обърна към няколко момчета, които носеха огромни тикви, със изрязани на тях страшни лица, и им показа къде да ги сложат. Жената направи няколко крачки встрани, отдалечи се от останалите и се обади по телефона. Вдигна сина ѝ, тя го попита как е минала окупацията, дали всичко е наред и дали е успял да спи. Синът ѝ беше един от онези будни студенти в университета. Точно той, всъщност, беше предупредил останалите за партито. Отговори ѝ на всички въпроси, след това я попита дали тя ще бъде на маскарада довечера. Майката каза не. Синът сякаш си отдъхна и ѝ благодари за онези четири пропуска, които му беше осигурила. Тя му каза да внимава. Той се усмихна, каза ѝ разбира се и ѝ пожела лека работа. Двамата свалиха телефоните и ги прибраха в джобовете си.
Всичко вървеше по план. Студентите обличаха костюмите си. Петър държеше голям дървен фалос в ръката си, Любо пък беше скрил нещо на гърба си. След малко щеше да дойде и микробусът, който щеше да ги закара до драгалевската вила, в чийто двор щеше да е партито.
Там, на зелената морава, беше пълно с важни особи. Имаше банкери, министри, финансисти, артисти, медийни магнати и всякаква друга паплач. Повечето не си бяха направили труда да се маскират и носеха или фалшиви мустаци или маска на очите си. Имаше и няколко депутати, които се бяха маскирали като себе си. Партито беше започнало отдавна и за никого не беше изненада, че не поводът ги беше събрал, а наближаващия край на годината. Тогава важните особи обичат да преговарят за бъдещи инвестиции, да планират следващата година и въобще да си въртят бизнеса. Затова и на онези гости, които нямаха такива планове им беше скучно. Точно те са разведриха при вида на студентите. Кукерите с лекота бяха преминали през охраната, благодарение на пропуските си. Тълпата ги погледна многозначително. Едни бяха развеселени от гледката, други втрещени, а трети бяха готови да прогонят злите духове от тях. Тогава Петър започна да скача, чамовете му дрънчаха, като мечовете на триста спартанци, блъскащи се в броните на персите. Маската му ту беше весела, ту тъжна, а дългите косми се вееха напред-назад и създаваха някаква илюзия, като се сливаха с цвета на нощта. Любо го последва, но неговият тъмен костюм почти не се различаваше на фона на черното небе. Зазвуча народна музика. Сто Каба гайди се извисиха към Витоша, тъпаните удряха смело, оставаше само някой да запее. Гостите на партито вече бяха изненадани. Не бяха свикнали на такива светски събития да се побългаряват толкова. Краси и Даниел затанцуваха хоро около своите състуденти, започнаха да разиграват някаква гоненица. Тогава Петър видя вицепремиера. Засили се към него и стовари дървения фалос върху изненаданата му физиономия. Любо извади голям маркуч от ръкава си, железният му накрайник пламна, беше огнехвъргачка. Змеят затанцува хвърляйки гориво по гостите, а миг след това песните започнаха. Всички запяха с пълно гърло. Важните особи горяха, а гайдите не спираха. Краси и Даниел подскачаха от човек на човек и прерязваха гърлата им, като след това нежно ги оставяха на земята. Петър продължи да налага гостите с дървения фалос. След малко писъците бяха събудили цяла София. Вече нямаше заспали студенти, вече нямаше заспали граждани, вече нямаше нагли политици. Бяха сътворили красива песен.
Трик или бонбон?
Няма коментари:
Публикуване на коментар