събота, 21 август 2010 г.

чертата

Напоследък става все по-трудно да поглеждаш хората в очите. Не само заради големите им лъскави, черни очила. Все по-трудно можеш да им размахаш пръст и да кажеш това е правилно, а това грешно. Просто защото границата м/у правилно и грешно стана прекалено тънка. Даже се замислям дали въобще я има. Дали да забогатея по нечестен начин и да осигуря бъдещето си семейство с по-лесен живот. Или да се потя като роб 100 години за 50 годишна гарсониера с мухъл по стените и плочки в банята, набори на баща ми. Дали да не се захвана с наркотици. Вярно, малко е нечестно, убиваш хората чрез собствената им слабост. Но при тези обстоятелства, при които живеем, рано или късно същите ще умрат по пътищата. Онзи ден по новините казали, че за 1 ден умрели 12, само от катастрофи, а в същото време са се родили също толкова. Колко ли още са измрели от хероинова недостатъчност, рак на белия дроб, тестисите или СПИН. Колко са се задавили с фъстък или парче ябълка. За последните, жалко че не живеем в приказка и почти не се срещат принцове, за да ги спасят, подобно на Снежанка.
И докато се чудя по кой път да тръгна, сякаш се люлея между Ин и Ян, се чувствам потънал в локва от надежда. Локвата се превръща в море и започвам да се давя в собствената си илюзия. Илюзия за по-добро. Но кому е нужно? Хората ще продължат да умират, просто защото този път си избират. Защото в такъв свят сме избрали да живеем, в такова племе сме се родили и такова сме го направили. И щом всичко е избор, следва въпросът. Дали последното нещо, което човек вижда, преди да умре е: "Вие току що умряхте. За да продължите на следващо ниво, моля изберете желаната опция от падащото меню." Натиска стрелкичката, а от нея изкачат всички задгробни светове. Съзнанието маркира избрания, и натиска бутона ОК. Следва чудно приключение, после още избори и така нататък, и така нататък. В крайна сметка избори много, но реалният е само един. Дали избираш сам да управляваш съзнанието си или то да управлява теб.
Избягах си от темата. Дали да забогатея, или не, дали да забогатея, или не, дали да забогатея, или не, дали да забогатея, или не; дали да изнасиля душата си, или...Е може би един ден всички ще се срещнем във Валхала, или един от деветте слоя на Шибалба, Рая, Ал-Дженна, Ада или някой от дръглестите ни, плужекоподобни, книгопродаващи светове. It's all about the money. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар