а това са му децата. Всичко, което виждаш в тази земя е плод на собственото ти въображение и вярвания. Например вляво има котка, която с девет пръста успява да извади кисела краставичка от буркан, но прибавиш ли още един пръст - заклещва ръката си вътре. Вдясно няколко хипопотама скачат върху трупа на бременна жена, за щастие плодът се е изстрелял от нея, още на първия скок и сега плаче гнусно посредата на всичко. Прескачаме тази кървава гледка и заставаме пред портите на голяма къща, около нея няма звънци затова пък има голямо въже. Дърпаме въжето и ни оглушава звън на камбана. Чуват се няколко крачки и от огромната къща изскача джудже, само за да ни замери с камъни, задето сме по-високи от него. Бягаме назад, отново сме при бебето, но този път тръгваме не направо, а малко надясно, вървим по пътя и след няколко минути се озоваваме пред няколко разклонения. До първото има табела на която пише, че пътят е без изход, на втора табела пише, че информацията е стара и може да е грешна. Стигаме до разклонение номер две, там няма табели, но далеч напред се вижда мечка ядяща пчелите от един кошер и мажеща меда по земята. На разклонение номер три виси счупена табела, която казва пази се. Веднага щом прочитаме знака, срещу нас се изстрелват купища камъни. Хвърляме се на земята и за малко не умираме, тъй като тя е покрита със стотици скорпиони. Оказва се, че сме в България, а там отровни скорпиони няма, затова след няколко охапвания ставаме живи и здрави и тръгваме по разклонение номер едно. Проклинам се задето тръгнах с такъв като теб, с такова голямо и опасно въображение. Моля те да среш да си представяш, но в този момент пред нас изниква табела "изход". Лицата ни са щастливи, но телата ни не, тъй като докато сме се усмихвали, са ни полазили мравки. Нагазили сме в мравуняците на огромни мравки. Всяка мравка е голяма колкото маникюра на негърка-бегачка отпреди няколко години. Изглежда сякаш само ни опознават и бързо ни оставят намира. След малко излизаме през изхода и виждаме лигавицата на окото ти, ние сме гурли, мали гнусни и излишни/ Огромна ръка ни плисва шепа вода, оттичаме се в канала. Оказва се, че сънищата се превръщат в секрет, който на сутринта тялото отделя и ние инстиктивно изхвърляме. Светът е пълен със секрети, които си мислим, че са ненужни. Ами ако те спасяват животи, или целия свят? Не искам да съм човекът, който съобщава на отровената си майка, че е хвърлил противоотровата и е пуснал сифона.
Няма коментари:
Публикуване на коментар