сън

На деветия облак се спряха и проговориха.
Срещнаха се рано-сутринта, по време на първите си лекции заедно. Тя го погледна и се разплака. Не знаеше какво вижда, но беше нещо различно от това, с което беше свикнала. Знаеше, че има тъга в очите му, знаеше че с него ще се чувства сигурна, някак дори знаеше, че ще имат деца заедно. Бяха се запознали преди 20 минути, но надеждата, която той й вдъхна, никога не беше акостирала на брега й. Той й подаде ръка, тя я пое и се прегърнаха. Той галеше косите й, тя усещаше всяка негова част върху тялото си. Забрави за момчето, с което беше започнала да излиза. Забрави за думите му, обещанията му и най-вече надеждите му. Забрави за всичко останало. Тогава както бяха прегърнати, той я поведе за ръка през вратата, после надолу по стълбите и така до изхода на сградата. Тя гледаше пръстена на ръката му. Изглеждаше стар. Беше сигурна, че й е принадлежал в някой преден живот. Беше сигурна, че момчето, което я водеше за ръка й е принадлежало в предния й живот. Излязоха навън и продължиха покрай големия фонтан и цветното пазарче за книги. Влязоха в една пресечка и изведнъж той спря. Намериха сродните си души. Тя го погледна, той се обърна към нея и се усмихна. Пита я дали иска да спят заедно. Тя повтори последната негова дума, а той се смути. Обясни й, че не може да спи сам. Сънува кошмари и безумно много се страхува от призраците в стаята му. Тя се усмихна и му каза, че никога не сънува. Понякога има фантазии, но никога докато спи. Прегърна го и го целуна. Каза му,че ще затворят вратата и ще са на сигурно място. След това му каза, че никога не се е влюбвала. Гледаха се право в очите. Той прерови съзнанието си, а то беше изтрило всички спомени. Отвърна й, че също не се е влюбвал и я целуна. Обещаха си да направят заедно свой дом в небето, а градина да им бъде морето. Да поставят новото начало, докато играят с телата си. Мечтаеха за звездите. Сърцата им биеха едновременно с маханията на крилата, на птиците на които се носеха. Той си направи остров в нейното легло, а тя беше слънцето в неговата песен. Летяха, летяха с писъци и целувки в смеха и болката на ежедневието си. И тогава затвориха вратата.