Аз съм света, а светът е едно пухкаво кексче с боровинков пълнеж. Съществува само то, е разбира се и вещицата, която го е направила, за да привлече някое детенце с апетитния аромат и да го излови. След това да го угои и да го изяде. После се чудете какво е Господ? Някой който ви угоява и изяжда. Може би да, може би не, а може би се шегувам. Пънк рок чикс ъраунд ма майнд.
Контролираме ли ума си? Че откъде да знам.
Секунда да се почеша...
Оп, готово.
Едно, две, три...
Живяли някога двама ветропоказатели. Те се намирали в едно мъничко селце на края на света, отгоре върху две къщи близнаци. Ветропоказателите били направени от ламарина и оформени, като нещо страшно типично - петел. Но никой не подозирал за техните чувства. Те не харесвали формата си и искали да си направят операция за смяна на външността при д-р Блексмит, местния ковач (в това село всички били доктори). Освен всичко друго, ламаринените листи, от които били направени, била излята от едно парче метал, съответно те били братчета. Дълго тъгували, че живеят разделени братчетата, но в последствие свикнали и се отдали на жалбите за външността си. Един ден докато падал тихо снежец и едното братче се въртяло весело около себе си, другото го гледало. В този момент паднал самолетен двигател от небето и смазал къщата заедно с въртящото се ветропоказателче. Братчето му застинало на място и не могло да отрази нито полъх. Дълго време страдало за загубата и накрая преодоляло болката, но чак след като й намерило заместник. Ветропоказателчето сметнало, че животът е прекалено кратък, за да го прекара като кокошка, пък дори и петел. Опитало да се отлепи от основите си, но не успяло. После опитало да се откъсно с много силно въртене, но не му достигнал вятър. Тогава върху него кацнало малко лястовиче. Самотното братче му обяснило как стоят нещата и че не може да му позволи да си свие гнездо, заради сегашните закони, ще трябва да подписват договори, ала-бала и не му се занимавало. Лястовичето мрън-нало, но си заминало. После ветропоказателчето се сетило за приказката на Оскар Уайлд - Златният принц и се цапнало по главата, защото можело да помоли птичето за помощ. После дълго се надявало някоя птичка, да кацне, но лястовичките се оказали клюкари и бързо разпространили факта, че вятърното петле е недрожелюбно. Един ден, след 1000 години братчето отворило очи и видяло, че върху него се е покатерил охлюв и умряло от кеф. Най-накрая можело да помоли някого за помощ. След като разбудило охлюва ветропоказателчето му обяснило какво се е случило и го помолило да отиде при д-р Блексмит и да му разкаже за петлето. Обещало му награда, на която един охлюв не би могъл да откаже. И охлювът се запътил. След ден, вече бил слязъл от петлето, след седмица от покрива, след месец от къщата. И охлювът умрял, но оставил като наследство на децата си задачата, така и те на своите. След няколко години едно малко мижаво охлювче стигнало офисът на д-р Блексмит и почукало на вратата. След като никой не отворил, влязъл и видял голям чук, който се стоварва върху наковалня, огньове и потно изгоряло тяло. Уплашило се и избягало, после разказало на останалите от рода си, че това всъщност е ада и дядо им е искал да ги измами, защото ги е мразил, явно. Въпреки това, братовчедът на това охлювче - също малко охлювче не му повярвал и тръгнал към ковача. След няколко седмици стигнал и видял с очите си, че роднината му е прав, но не се уплашил, влязъл по-надълбоко, качил се върху наковалнята и миг преди чукът да го направи на лепкава каша, той извикал СПРИИИ и ковачът спрял. Поговорили си двамата на по чаша скъп коняк и Блексмитът решил, че може да помогне на петлето. Излязъл, качил се в колата и спрял пред къщата. Позвънил на вратата и стопанинът й се съгласил да направят нужните манипулации, за да ощастливят ветропоказателчето. След като го закарали в операционната и загряли пещта, възникнал въпросът как всъщност иска да изглежда. Петлето бръкнало в пазвата си и извадило няколко снимки, после обяснила че иска носът от едната, цицата от другата и брадичката от третата. След няколко часа парчето ламарина имало вид на залепени едни за други цица, брадичка и нос...
Каква е поуката?
Ние сме повече от цица, нос и брадичка!!
всъщност не знам дали е това !?
Няма коментари:
Публикуване на коментар