събота, 21 август 2010 г.

тялото ми е живак




Тялото ми е това, което не се вижда. То представлява същността на вътрешните ми чувства и мисли, изразява желания, създава мечти и осъществява надежди. Тялото ми е клетката от която всеки има нужда, за да се почувства свободен, когато избяга от нея.
Червата ми играят брейкденс, докато ушите ми мастурбират и се изхвърлят на челото. Течността попива в кожата и бръчките изчезват. Лицето ми става младо и се изплюва върху коляното, което разказва приказки на петата ми. Пада на земята и умира, а петичката тръгва да отмъщава, не намира лицето, защото не го стига, но рита стомаха, защото е най-високата точка до която може да се качи. Стомахът е разстроен и напада ануса, който пък при всяка външна заплаха изпуска опасни и зловонни миризми. Така цялото тяло се омирисва яко, а околнит тела бягат надалеч.
Носът ми умря, но завеща шапката си на един кариес. Зъбът с кариеса тръгна на пътешествие, уж за да открие любовта, но успя да хване само рак на тестисите. Имам бенка на лицето и тя беше там, и тя участваше. Правиха парти с палеца ми, но никой от поканените гости не дойде..аутсайдери. Инсектициди.
Сърцето ми успя да бие два-три пъти преди да преглътне белия дроб. После нямаше сили да помпа, местната полиция реши, че е самоубийство. Според мен беше заради неосъществена любов. Гърдите ми си направиха пластична операция, сложиха си силикон и вече съм Шимейл. Само дето косата ми е още девствена и никой не е ровил под ноката ми. Никой който не е ял от ушната ми кал не може да каже, че ме е обичал. Никой който не е пил стомашната ми течност не може да каже, че ме познава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар