Безподобно си мълча на зеления килим и без крила те чакам в синоним. Лежа насочен към безличието, вися на косъм от благоприличието. Без да искам те изпуснах или просто те исках без да те пускам. И сега си играеш на жмичка с нервите ми, а те са слаби играчи. Бих казал, че си безочлива, но ако го кажа ще сбъркам. Безплатен обяд няма, безработицата е пълна, цари безхаберието - абсолютна безисходица. Наречи ме безумец, но безизвестно е името ти, безмоторно е летенето ти, безидеен е сънят ти, безсърдечно е отношението ти, базамонячен е езикът ти, а и хич не си безопасна. Мисля, че ми е безалкохолно творчеството щом и 50% не ти харесва, но се чудя дали е газирано или е някво сокче. Безкнижна душа мъртва се явява у хората, безкофеиново кафе е умората, а тишината ми може да бъде безкрайна. Разбира се не е нужно да разбираш всичко, отпускам ти смисъл като безлихвен лизинг, но дали ще се измъкна безнаказано? Безнадеждност, дълбоко състояние в което съм изпаднал от няколко време или просто безжизнен труп на тротоара. Безкръвни операции в очите ми или безколови домати в стомаха? Искам просто да те гушна, не разбра ли, но ти избяга с поредното си мнение и изпадна в безтегловност. И сега ти е безвкусно щом ти се обадя, нямаш спомен от безусловната любов. Безследно изчезнаха кадифените ми къдрици, но какво ми пука - аз съм безсмъртен!
Безсъние или моментът от живота ми, когато спя най-много?
Бездомен или скитник?
Безгръбначно или просто влюбен?
Безхарактерен мъж и жена без значение. Беззвучни съгласни - П, С, Ф, Т, Ш, К и Х, Ц, Ч. Беззащитни, беззъби тигърчета. Защо ги изяде, какъв е този апетит? Да поглъщаш всичко наоколо, да смучиш енергиите, да ме преодоляваш всеки път, да летиш докато лазя и да лазиш докато летя, безкрайно разминаване. Тук - там, всеки ден различни чувства, всеки ден различни песни, писна ми от лудницата, писна ми от меките стени и онези ризи...
Кога ще бъда пак доволен? Кога ше бъде лято и аз ще съм усмихнат, кога болката ще е разцъфнало цвете, кога силиконът ще спре да е модерен? Искам да се въргаляме в пясъка, искам времето да се завърти и да забравя всичко това, не искам този живот, не искам един ден епитафията ми да е бездумна, искам да раздам себе си на света, а светът е отворен за мен.. защо толкова ме е страх и аз да се отворя за него? Аааа - изпях го както го пее Майкъл Джаксън в една песен, хванал се за два ствола и брулен от вятъра като в "Брулени хълмове". Ох, лица, моменти, спомени, картини, имена, съученици, сексуални партньори давам ви DELETE. Бездна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар