Вече 3 години бяхме заедно и мислихме да се женим, но когато погледнах към църквата се разплаках. - Жмущрацил! - рекох аз, а тя ми каза, че просто ме е страх от обвързване. Отиде при друг и му народи куп дечица. Аз продължих да се лутам като муха без глава и крила сред жените, с които исках да имам нещо общо, но с повечето споделихме само оргазмите си. Явно Бог не ме е създал, за да се обвързвам. Създал ме е за по-висши цели, за които може би още не ми е било време да разбирам или пък ме е създал безцелно, за забавление на простолюдието. После си казах, че не мога да бъда зрелище, нито да се правя на представление и реших да съм сериозен. Да си намеря сериозна приятелка, да й се отдам напълно, да бъда романтичен и музикален, да съм остроумен и забавен, да се оженя за нея и да продължа рода си, за да бъде баща ми горд с плода от семето, което бе пуснал преди време в майка ми. Най-лесно е да влезеш в интернет, да напишеш 5 думи на някоя не толкова хубава, но загоряла дама и тя вече е твоя, но планът ми не беше такъв. Все пак трябва да прекарам живота си с този човек, трябваше поне да ми е интересна, затова отидох в библиотеката. Порових се из книгите, позагледах няколко кандидатки, но те бяха толкова обзети от четивата си, че дори не ми обърнаха внимание. Не можех да позволя да бъда пренебрегван цял живот от няколко книги или дори една. Жената трябва да предпочита мъжа си пред всичко друго. Започнах да се оглеждам по улиците за нещо подходящо, но всички представителки на нежния пол, бяха или вече хванали под ръка някой, или забили поглед във витрината на някой бутиков магазин. Започнах леко да се отчайвам, все пак не изглеждам зле и съм на 21 години, а час и половина не мога да си намеря приятелка. Седнах в най-близкото кафе и си поръчах мляко с какао в двойна чаша. Не че чашата беше двойно дебела за по-сигурно, ами беше двойно висока. Сервитьорката изпълни поръчката перфектно и аз я попитах дали си има приятел, тя се засмя и обслужи клиентите си от съседната маса. Какво смешно има в този въпрос, търся си жена, която да може да върши някои неща, да не е непохватна, а сервитьорките са доста сръчни, или поне така изглежда. Тогава я видях, най-красивата жена седеше на отсрещната маса и палаво ближеше сметаната от пълната си чаша. Естествено, че се влюбих от пръв поглед, дори ако можеше да я погледна още 3 пъти за първи път, пак бих го направил и даже нямаше да мигам, за да се задържи образът й за по-дълго пред очите ми. Но както казват религиозните хора "Бог дал и Бог взел" и моето момиче на мечтите се изпари яко дим. Една колона от горния етаж на кафето падна върху масата й секунди преди да отида до нея. Момичето загина на място и превърна историята ми в трагична случка, оставяща непрятен вкус след като я разкажа. ХУбавата новина е, че аз оцелях и колоната падна преди да стигна до нея, затова реших да не рискувам живота си повече навън и да се прибера вкъщи. Включих компютъра и се регистрирах в майспейс. Намерих своята не толкова хубава, но загоряла дама и след 5 думи тя беше моя. Сега сме щастливо женени и имаме тризнаци, просто защото 3 е хубаво число. Радвам се на живота си, че успях да оцелея, след всичко станало дотук, че успях да намеря спътник в живота и да го запазя цяла година до себе си. Но е време за промяна, сега мисля за развод, тя дори вече не ми се струва толкова не хубава, ми направо грозна си е. А и след като излезе Митко (второто) аз си казах, че тази жена няма начин да успее да се върне в предишната си форма и познах. Прилича на камила, даже има 2 шкембета, което е най-странното. Гърдите й правят компания на вагината, като това ме улеснява, едновременно с члена си да й доставям удоволствие на няколко места, но това не ми стига!! Искам малко красота в този живот, дори децата ми са грозни, като надупчени ябълки от обезумели червеи. Искам красотичка, бе Господи, но не на снимка. Искам да се докосна до нея, да я помириша, да я вкуся и ако може да не ми казва след време, че не съм готов да се обвържа!!!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар