Декември свършва чак през Май

Веднъж в живота си изгубих себе си, а наоколо нямаше никого. Сградите миришеха на прясно боядисано, а ръцете ми бяха вързани за асфалта. Търкалях се и тук и там, докато накрая някой ме взе в ръце и ме попита "Ей, къде си?", а аз му отвърнах, че просто съм изгубил себе си. Той поклати глава и ме захвърли. Явно загубеняците не са за предпочитане. Мислите ми отиваха на вятъра, а лицата на хората покрай мен описваха атмосферата - тягостна и студена. Никога не бях виждал края, никога не разбрах какво искаше да кажеш с онези думи. Върза ръцете ми и избяга. А сега загубих и себе си. Не зная дали да те търся или да се осъзная. Не разбирам обикновените думи, оцветявам ги с кавички и скоби. Рисувам си живота. Обичам те с двете си ръце, а ти подминаваш и лицето ми. Грижиш се повече за батерията на телефона си, отколкото за сърцето ми. Септември е Декември, а Декември свършва чак през Май. Колкото и да повтаряш новото ми име, никога няма да видиш старите ми дни. Видения и съновидения в едно на палатка и на пикник, развалени праскови, плачещи череши, нашата картинка приключи. Падаш на парченца и помниш новото ми име, твърде късно е да разваля магията, да приготвям наново отвари и да призовавам повелителите. Плачеш, но сълзите ти не стоплят ада в мен, Декември свършва чак през Май. Обърнати с главите надолу стоим един срещу друг и се плюем, но не се уцелваме - земното притегляне ни пречи. Подавам ти бележка за помирение, а ти я изгаряш. Не може така, не е спортсменско. Добре, нека се сбием, да видим кой ще спечели.
Цигарата ти догаря на земята, плачем като деца, играем на дама, лежим в тревата, поливам те с вода, гъделичкам петите ти, хвърлям въздух по врата ти, глухарчетата ти се смеят, летим върху падащите листа и после всичко е мечта. Нищо не се е сбъднало, нищо не е розово, аз съм чудовище, а ти принцесата в кулата. Искам да съм по-добър, но не мога да съм по-добър с теб...
Ръждиво време, кибрит и пяна от вълна, искам да пестя от думи. Искам да се вредя на опашката за локум, искам да мириша люляка, да бъда жаден и да се напия с вкусната вода. Ех, да беше вече Май, но всичко е игра, в която избягваме да загубим. Какъв е този пагубен страх от загубата? Искам да падна, да ме измият, да намеря себе си, да кълна по изгрева и да те обичам. Искам да нахраня дъжда, искам да се влея в планините, да разкъсам всички граници и земята... и земята искам. Искам да усетя нещо по дяволите, но е Декември...