Навън вали, а дъждът се слива със земята. Аз стоя облегнат на прозореца и се опитвам да започна отначало. Паля цигара, но водата гаси пламъка, накрая успявам да я запаля и поемам отровата. Странно, че я чувствам, като лекарство. Големи глътки успокоение нахлуват в дробовете ми и се разспространяват из тялото. Поглеждам напред, погледът ми стига надалеч, но не виждам нищо. Поредната замазана картина, поредната лъжа, поредната зле-прикрита действителност. Каза ми, че не го е планирала. Прибирала се, мокра и кална, но нямала пари за такси. Неин колега й предложил да се изсуши в дома му. Тя приела, изкъпала се, облякла сухи дрехи, а след това се заприказвали. Каза ми, че не усетили шишето водка, което са изпили и осъзнали факта, чак когато то се търкулнало от масата. Предната вечер се бяхме скарали, а на нея трудно й минава. Още ми била ядосана, всъщност тя винаги е ядосана, но се сърди на целия свят. И какво? Ами спала с него, за да си отмъсти на мен и на света, за да се почувства свободна и ... може би жена. Е, почувствала се е, но сама се нарече и курва. Сама поиска да се разделим заради това, защото не бивало да й прощавам подобно нещо. И ето ме тук, на прозореца се опитвам да започна отначало, а проклетото камъче на запалката е влажно. Когато бях хлапе обичах да играя със слънцето, взимах една лупа и палих мравките. Понякога хвърлях чаша вода на асфалта и засичах след колко време ще се изпари. Или оставях запалката на припек, за да се загрее и да гръмне. Ще ми се да изгрее слънце, за да ми изсуши камъчето или пък асфалта, а може и да си поиграя с мравките. Не знам. Може би просто трябва да загася осветлението и да разчитам на сетивата си. Навън вали, а дъждът се слива със земята. Дали да не започна отначало? ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар