Помниш ли изражението на лицето ми, когато ме видя за първи път? Ще ми се да е така. Защото ти беше най-хубавото нещо, и ми се ще също и НИЕ да сме нещо такова сега. И така се случи...
Ти ми даде усмивка зашита върху шал. И сега винаги, когато сложа този шал на лицето си, аз съм усмихнат. Надявам се да ти се харесам така, защото аз не умея да се усмихвам наистина. Избродира на ръкавиците ми карта, за да не се губя в тъмното и фенер върху шапката ми, за да ми свети. И сега, когато следвам картата, накрая виждам най-хубавото нещо, което могат да видят очите ми – теб. И тази карта е някак вълшебна, винаги те открива, колкото и да сменяш местоположението си. И всеки път ти бродираш върху нещо ново. Написа на сакото ми думи, с които да изразиш любовта си. Написа, че пиеш кафето си с две захарчета, за да не забравя никога и че без мен не можеш да се храниш. Че обичаш да спиш чисто гола, и да те галят зад ухото докато закусваш. Написа, че слънцето е любимото ти небесно тяло, и че понякога не искаш никой да те докосва, заради погнусата и разстоянието, което изпитваш към хората. На сакото ми пишеше още, че обичаш да четеш книги и да гледаш филми. Че понякога те мързи да миеш чинии, че си до болка откровена и че трудно се влюбваш. Пишеше да не те забравям или оставям сама в съня си. Пишеше, че те е страх от клоуни, и че надеждата никога не умира. Описа света си и после...
Успя да зашиеш счупеното ми сърце, рови се в парченцата с години, но накрая го сътвори наново и сега то бие за теб. Върху него избродира името си. Свали панталона ми и започна да бродираш, върху бельото ми вече пишеше най-различни послания. Когато най-сетне избродира и обувките ми ти спря, погледна ме в очите, а аз знаех какво ще последва, затова просто поклатих глава. Съблякох се гол и ти започна да бродираш върху тялото ми. Нарисува приказки по ръцете ми, а мечтите ти се сбъдваха върху гърба ми. Птици ни носиха на краката ми, а водопади се стичаха от очите ми. Заши клепачите и в съзнанието ми остана само ти и звуците които издаваш. После заши ушите ми. Устата ми млъкна щом докосна с игла устните ми, а тялото ми спря да диша след като заши и носът ми. Нямах нужда от въздух, всичко необходимо за да живея беше пред мен. После остави иглата и разроши косата си. Стана, доближи се до мен, целуна ме и бръкна надълбоко в тялото ми. Взе душата ми в ръцете си и седна отново на стола. Бръкна в себе си и извади своята. Хвана иглата, прекара конец, направи възел. И започна да шиеш. Когато свърши душите ни бяха едно и полетяха нагоре към небето. Превърнаха се в облак и се понесоха към хоризонта. Тялото ми лежеше безжизнено на земята, а след секунда и твоето падна. Ръката ти докосваше моята. Мина време и телата ни се разложиха. Червеите ни изядоха, после славеи изядоха червеите и ние се превърнахме в тяхната песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар