Годината минава толкова бързо, животът ми се превръща малко по малко в минало и докато се усетя ще легна под земята, а някой ще запише епитафията ми. Умирам постепенно или живея, нямам никаква идея брат. Знам само, че още един ден оцелях благодарение на нея, но дали е за добро или, за да продължавам да я наранявам. Толкова ли е лоша, че ме е заслужила, понякога седя и се смея на тези въпроси. Понякога натискам хиксчето в ъгъла на прозорчето на останалите хора и се затварям в себе си. Не ми се общува, не мога да се преправя, мога само да се послушам и да реанимирам с дни, за да се възстановя за следващото комуникиране с индивидите хуманоиди. Рисувам си чертички по тялото, после ги задрасквам и отброявам дните, не знам какво чакам, но със сигурност не е нещо приятно. Изводите се, че щом трябва толкова много да се калявам за него, значи не е нещо, което ще ми донесе усмивка...
Никога няма да съм този който мрази, всички хлебарки вътре в теб. Всички те излизат и играят на въже с бръмбарите от гората. Изсират се върху гроба ми и търкулват изпражненията към хралупките си, за да се правят на катерички рунтавелки. КОстенурките им се смеят на изпълненията, но всъщност знаят, че не са много по-умни и се скриват в корубите си едновременно, на пук на теб. По това време бабата, която събира цветя за чая си се целува с ловеца и подръпва жартиера си, прокарва ръка под полата си и изважда кълбо прежда от което му прави пуловер(на ловеца). Казва му, че чрез четенето е станала по-летяща и безмоторна, казва му също, че като порастне голям трябва да стане мечка, за да наклони равновесието между хищници и тревопасни, в гората, в полза на първите. Ловецът отвръща положително и си сваля панталона, бабата се навежда и откъсва гъбата до левия крак на мъжа. Пъха я в боксерките му и отлита. Ловецът се държи за ластика на гащите, гледа нагоре нещастно и вади гъбата. На нея е написано с червен маркер "черно". Тогава той отхапва едно парче и докато дъвче от устата му се носят зловонни миризми, които стигат до близкото дърво. То пада и от него излиза кафяво чудовище, което въздъхва от радост, че дълбините на канала са любимото му царство. Чудовището скача в устата на ловеца и заживява щастливо, като се жени за най-големия му кариес. Междувременно един заек наблюдава всичко случващо се и пали джойнт, отпуска се на опашката си и затваря очи. "Егати шантавия ден" въздъхва Зайо и започва да кашля. От устата му хвърчи слюнка, показва се зелен сопол и изтича почти до брадата му. От него излизат две ръце и се откъсват от носа на Зайо, сополът заживява свой живот. Скача на тревата и ръцете се превръщат в крака, просто за да няма ник'ва логика, тича до храстите и се скрива. Зайо вади айфона си и вкарва слушалки в ушите си. Започва да щрака по дисплея и с изненада вижда че е омазал целия телефон със слюнка. Хвърля го на земята и скача отгоре му. Бърка в другия джоб и вади втори айфон, поставя го върху първия и двата заедно започват да вибрират сякаш правят любов. Сливат се в едно и се превръщат в малко роботче кученце, което лае и върти опашка. Зайо сочи храста на кучето, а то се затичва и се хвърля вътре. След малко кучето се връща със сопола в уста. Зайо го взима и го слага обратно в носа си. Плесва кучето по главата, а то започва да гони опашката си. След малко пада и умира. Зайо псува, трябвало е да вземе дюрасел. Вади чифт батерии и ги поставя в задника на кучето, то скача отново и гони опашката си. Обръща се към Зайо и забелязва рунтавата му опашка. Хвърля се отгоре му и го изнасилва. Но посредата на акта кучето умира отново, Зайо си отдъхва, добре, че не е взел дюрасел. Зайо се изправя бавно, навежда се над кучето, помирисва задника му и го рита по главата. Пластмасовия нос на кутрето се чупи и се търкулва надолу по пътеката. Тя го отвежда до малко поточе, в което плуват пирани. Пираните са изчезващ вид в гората, всъщност има само две и те са лезбийки. Всички нямат търпение да умрат, за да се свърши с гадното им племе и да могат свободно без страх да преминават през водата. И точно докато автортът разказва тази история, едната пираня скача и го захапва за носа. Ох!! Тя е мъжемразка, нашепва му го в ухото. Откъсва парче месо и пада на земята. Авторът я рита и тя се връща доволна във водата... Кръвозагуба и болка, историята стигна края си. Поука няма, конфликт също, но има положителни чувства и много пънк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар