събота, 11 декември 2010 г.

multi level marketing


Ставам рано сутринта и пак съм пиян... не, това беше някаква рап песен...
Всъщност днес станах рано сутринта не, за да отида на работа и да изкарам някой лев, а за да участвам в заснемането на видео клип на една нова рок банда, наричаща себе си – Амарантх. Всъшност една приятелка е вокалистка на въпросната група и те ме събуди сутринта, за да отида и да бъда статист. Ще пропусна безкрайните лутания из София, докато намеря въпросната уличка, на която щеше да се случи всичко и ще се пренеса направо на кръстовището на Стамболийски и забравих кой български държавник, писател, революционер или свещеник. Та намерих се с купчината хора и след няма и 5 минути режисьорката реши, че аз ще бъда крадец. Хаха, дали нямам криминална външност, а? Съгласих се, защото преди година бях играл крадец в трамвая не при кого да е, а при доайена сред преподавателите по актьорско майсторство – проф. Димитрина Гюрова. Трябваше да открадна едно протмоне от възрастна жена, като за целта разпилявам торбата й пълна със зеленчуци по земята и през това време не спирам да бягам. Не беше най-лесната задача на света. Мисля че направихме около 10 дубъла и всеки път се изнервях все повече и повече, защото тъпата бабичка не спираше да ми мели на главата. Първо трябвало да дръпна протмонето така, после чантата иначе. Това ако било момиче как съм щял да го хвана и подобни дразнещи изречения, от които ми идваше да я съборя на земята и да я ритам, докато ми причернее.. да, на мен. Най-накрая имахме заснет материала и аз бях свободен да си вървя. Хванах една приятелка под ръка и й предложих да се приберем вкъщи и да си сготвим. Тя прие. Лелее беше много вкусно. Пилешки бутчета със салатка от домати сиренце и лук, препечени филийки и чай. Мисля, че си хапнахме стабилно и тогава в кухнята влезе съквартиранта, който предложи да пушим по една лула и заклевам се, наистина извади лулата на мира, от която се посмяхме и тръгнахме към някакво парти, на което беше поканена тази приятелка. Каза ми, че отиваме на фирмено парти, на някакъв нейн колега от консерваторията. Аз си представих, че отивам някъде където ше пийна и ще хапна, ще се запозная с интересни хора и ще съм доволен след края на вечерта. Но се оказа съвсем друго нещо. Колегата й ни взе от витошка и ни вкара в някаква малка уличка, като през цялото време не спря да повтаря „ето тук сме“ и посочваше посоката с ръка.. Накрая стигнахме „ето тук“ дестинацията и влязохме в някаква кооперация. Оказа се, че апартаментът за партито е на последния етаж. Качихме се, отвориха ни вратата и ни въведоха в някаква стая с голяма маса и милиони козметични продукти срупани върху нея. Около масата имаше двайсетина жени, които или гримираха или биваха гримирани. Можеш да си представиш колко съм бил шашардисан, аз и 20 жени, плюс двама гея. Мда, оказа се,че колегата на тази моя приятелка е гей, а гаджето му също е на това парти, което всъщност изобщо не беше парти, а събиране с цел зарибявка на още клиенти. Веднага след като влязох пред мен изскочи симпатична млада дама, със звучното име Геновева, която ми се представи и усмихна. Гледаше ме в очите, но някак не ме виждаше. Беше толкова изкуствена, че чак ми се доплака. Виждах в лицето й следи от домашно насилие, 2 любящи деца и умряло кученце в детството. Настаниха ме на едно диванче и ми обясниха, че не могат много да ме занимават, защото в този ден главно са насочени към жените, но въпреки всичко ми извадиха мостри с мъжки парфюми на марката, която представяха. Питаха ме дали предпочитам по лек или по-тежък парфюм, а аз не знаех отговора на въпроса. Беше доста сложно и помолих да ми покажат кой е по-лек и кой по-тежък. Пръснаха ми ръчичките с някакви миризми ии аз пак нищо не схващах. Тогава май ги отказах и докато обработваха приятелката ми с различни етерични масла и гелчета, аз стоях отстрани и гледах, отбягвах погледите на жените, които преценяха кожата ми, ноктите ми, пъпките ми... абе всичко. Накрая ме питаха дали искам да ми почистят лицето, отказах културно. Може да имам пъпки ама не съм чак толкова изпаднал в нужда. Жените не спираха да прииждат. Идваха все повече и повече, започнаха да ми обясняват за сами бизнес, а аз стоях изцъклен и не осъзнавах къде се намирам. Тогава споменаха вълшебната думичка – Мерцедес. Разказаха ми за някаква мацка, която за година и половина е спечелила лъскава лимузина, занимавайки се с тези продукти. Всичко се основавало на MLM, тоест multi level marketing, което и аз не разбрах какво значи или поне ми е сложно да го обясня. Но в общи линии, ти си част от една верига в която си създаваш акаунт и колкото повече клиенти трупаш те са част от твоя акаунт и печелиш от тях, но можеш да трупаш и други акаунти от които печелиш още повече, защото печелиш и от техните клиенти и общо взето всичко е една голяма какафония, с която ти мажат очите яко. Накрая приключиха с процедурите около момичето, с което бях там и започнаха да ни обясняват за бизнес същността. Една женица, която през цялото време ни разказваше нещо си, а аз се чудех на какво ми прилича, та тя изведнъж спомена, че преди е работила в Кенар, правила салати или продавала, не знам. И аз се израдвах много, защото наистина приличаше на продавачка в Кенар. Тази жена обясняваш как работи по 2 часа на ден, а вече от фирмата искали да й купуват фолксваген поло, заради заслугите й. Ах, колко изкуствени бяха всички или колко бях предубеден аз. Нямах търпение лекцията да свърши и тя свърши. И аз се изнесох мн бързо от цялото това нещо и казах само едно „каква беше тая секта бе, човек?“ Последваха две-три преки смях и раздяла с прегръдка. Прибрах се вкъщи, направих си няколко сандвича с кашкавал и си легнах. След малко при мен дойде съквартирантката ми и каза, че има много хубаво сирене и салата. В последствие разбрах, че сиренето е крадено, но наистина беше много вкусно. Хапнах си сладки и пак си легнах. След малко се появи същото момиче и реши, че трябва да звъним на хората и да им се показваме на уеб-камерите, но това не ни стигаше. Взехме едно шише ракия и си попийнахме, когато решихме, че ще звъним на произволни телефони и ще си търсим работа. Нищо не се увенча с успех. После си легнах и заспах.

Няма коментари:

Публикуване на коментар