понеделник, 20 декември 2010 г.

Мемоарите на един ... мм ... не знам, наистина не знам, не мога да измисля и оставям на всеки който му се занимава да си го запълни т'ва поленце сам, все пак живеем в свободна държава и всеки трябва да има право на свободен избор и инициатива и бла бла. но ако не ви се занимава бих ви разбрал, затова чувствайте се свободни дори да не четете, защото не е и много интересно, макар че на мен ми е интересно, щото съм го изживял, така че хубав ден и весели празници!!


Когато бях малък всички обръщаха внимание на факта, че един ден ще порасна и ми задаваха глупави въпроси, като за кой ще се оженя или какъв ще стана. Докато за втория въпрос имах отговор, винаги съм искал да стана футболист, то за първия нямах, но убедено твърдях, че няма да се женя за никой и ще бъда, като чичо ми. Мда, този човек беше идол за мен. И как няма, всяка седмица ми купуваше шоколадови яйца, даваше ми пари, возеше ме на мотор. За мен всичко това си беше един щастлив живот и щом тоя ерген притежава лакумствата, значи всички ергени го правят. Така че набързо реших, че няма да се женя и ще се отдам на самотата. Всичко се получаваше по план до момента в който влязох в предучилищната и започнах да различавам момичетата от момчетата. Повечето ми приятели вече си бяха харесали по някоя, а аз играех пощальона, само защото все още ограничавах сърцето си от чувства към другия пол. Никога няма да забравя засадите, които им правих, за да ги закарам на уреченото място. Детски игри. После станах първи клас, малко ме беше страх от цялото учене, но се оказа, че училището е супер по-забавно от детската градина. Един ден излизам от класната стая, а приятелите с които дружах тогава ме бяха причакали. Наобиколиха ме и ми казаха, че ако не си призная кое момиче харесвам, ще ме обявят за гей. Започнах да ги убеждавам в истината, защото наистина не харесвах никоя по това време, но те не ми вярваха, а и не приличах на малко гейче, доста се биех, абе бях си един отворко. Тогава посочих едно момиче от съседния клас, колкото да им затворя устите. Всъщност имаше нещо симпатично в това момиче, мисля, че я бях забелязъл веднъж, докато отивах до магазина. Тя си буташе скейта, а до нея вървеше майка й с пълна торба покупки. Явно от 1ви клас си падам по скейтърки, но не баш. Бях я намерил за симпатична, все още мислех да оставам ерген.
По онова време всички момчета от моя клас бяха луднали по една съученичка, в която аз не намирах нищо специално, просто защото... не намирах нищо специално. Не зная защо пичовете се опитаха да ме убедят, че и аз трябва да я харесвам, сякаш се опитваха да ме зарибят с евтин наркотик, който трябва да пробвам. Ами не се навих, както казах нищо специално. И тогава станах втори клас и сякаш напук на всички останали, класната ме сложи да седя до Деница – момичето в което бяха влюбени всички. Ами седях си, пишех си задачките и дори не я поглеждах, за да не предизвикам конфликт с останалите, но в един момент тя ме бутна без да иска и аз се извърнах и я видях отблизо. Шматката, дори не ми се извини, а ми се нацупи. Какво да му харесвам на това. И изведнъж видях ръцете й. Боже, колко малоумно ми се струва сега, но няма нищо малоумно в детските разбирания. Аз бях влюбен в това момиче само заради ръцете й. Тя притежаваше талант. Имаше повече косми на ръцете от всички момчета в класа взети заедно. Нямам идея защо този факт ме е привлякъл толкова, но той сложи началото на една любов, траяла 3 години. Всъщност никога не съм бил егоист, опитах се да я уредя с най-добрия си приятел, после с втория си най-добър приятел и накрая с един не толкова приятел, но да кажем добър другар-съученик. Тя отбягваше всички момчета, но стоеше до мен и не се оплакваше. Вярно, че ме изказваше на госпожата, когато преписвах или се бях сбил с някой, но това е в реда на нещата. Което в момента ми подсказва, че може би, тя е харесвала мен.. Кой знае.. Ех, Деница, каква ли долна бургаска курветина си станала сега? В интерес на истината Деница беше най-добрата приятелка на момичето със скейта, това не знам в каква връзка го изтърсих, но човек трябва да се запознае с всички факти.
Мисля, че я харесвах до края на 4ти клас, когато продадох любовта си за едно колело, което така и не се материализира. Работата е там, че имах избор – да остана в същия клас или да се явя на изпит и да се преместя в математическа паралелка. Майка ми, ми обеща колело ако взема изпита и аз го взех. Влязох в математическата паралелка, но не получих колело. Почувствах се използван, какво да се прави, сега трябваше да свиквам с нови съученици, нови предмети, вече бях пети клас. Беше доста дразнещо, защото всички учители твърдяха, че ние сме подбрани умни деца и изискваха повече, а ние не бяхме повече от останалите. Но бяхме почти винаги първи в турнирите по футбол, така че може да се каже, че сме били подбрани футболяги. Докато се оглеждах в пети клас не можах да си харесам ново момиче, мисля че това е било последното нещо, за което съм мислил тогава, а и преди това. Някъде посредата на шести клас започнаха да се случват разни неща с мен и със съучениците ми. Тогава настъпи някакъв бум. Всички момчета се хвалеха с първите си черни дебели косми, а момичетата с първите си сутиени. Никога няма да забравя как си седях на чина, а Явор отзад ме разпитваше точно колко косъма имам на оная работа и се хвалеше, че само аз и той сме напред с материала. Ами да, колко ли кремчета „Каро“ са изтекли в канала от тогава... не искам и да знам.
Бяхме 27 човека в клас, но имахме само 10 момичета и тъй като бяхме подбрани само умни деца, от тия 10 само 2 ставаха за свят. И аз се колебаех между двете, а те междувременно не ме чакаха. Само за година бяха обиколили креватите на половината в класа, а аз се колебаех. И един ден установих, че толкова ме е срам, че не мога да погледна момиче в очите. Явно с пубертета ми беше дошъл и срама. Не знам как се получават тия работи, но от перкото на класа бях станал едно депресарче в ъгъла на стаята, което слуша рап и линкин парк. После си наумих, че всички ме мразят и спрях да ходя на училище, спрях да излизам с приятелите си, спрях и да чета книги. Последното не знам защо. Имаше само една радост за мен – кеча. Бях луд на тема кеч, събирах картинки, списания, плакачти. От всяко ъгълче на стаята ми гледаше някой популярен кечист. Но в кеча по онова време нямаше секс, нямаше и как да си намеря приятели. Затова с всичката комплексарщина, която си тупнах на главата, пропуснах шансовете си за ранен секс, запознанства с наркотици, алкохоли и т.н. изпуснах и приятелите си. И тъй като явно всяко написано от мен нещо свършва с неположителен край ще спра дотук. Хаха.

3 коментара:

  1. блага душица ми се струваш
    не зная защо се правиш на изтормозен..
    хахах xD

    ОтговорИзтриване
  2. защото трябва да се правя на нещо все пак хахах

    ОтговорИзтриване
  3. Вземайки предвид, че аз не съм ходил на училище така или иначе въобще, от първия до последния ред темата на детството ТИ определя структурата ТИ на мислене и наблюдение на околния свят, особено ако искаш да се занимаваш със кино и драматургия, не на шега .. :)

    ОтговорИзтриване