перфектната буря

Ае, всичко започва с усмивка и бам, навън валят порои, снегове, виелици. Продължавам все така, газя в локвите, мокър съм до кости, но се усмихвам. Усещам всяка капка, нямам нищо против да ме вали, да съм мокър. Стигам работното си място с час закъснение, рейсовете се движат супер бавно, има задръствания и всичко. Усмивката е на лицето ми, а шефа се спуква да ми се кара, че съм закъснял. Казвам си, че нищо няма да развали деня ми, защото съм щастлив, истински щастлив за първи път. Нямаме никакви клиенти в магазина, защото няма луди, които да излязат в подобен порой. През цялото време стоя отзад в офиса и си суша дрехите и чорапите. Носи се приятна топла миризма, сякаш си бях вкъщи. Изведнъж влиза отново шефчето и ми съобщава, че съм ебати некадърника, щото предния ден сме имали таен клиент ( това е един онези клиенти, които се наемат от фирмата, за да тестват служителите си) и не съм изпълнил всички точки от договора си. Съответно веригата глобява магазина с 2000 лв. Подяволите, работя тук от 1 седмица. Не мога да съм блестящ. Започвам да го приемам вътрешно, май денят няма да е чак толкова хубав. Излизам в обедна почивка и отивам до близката фурнетчийница и си взимам 250 грама с шунка и кашкавал плюс капи праскова. Обаждам се на приятелката си, за да ме чиър ъпне малко, но когато тя вдига се почва една разправия. Накрая тя ми казва, че не може да продължава така и иска да си почине от мен. Започва да ми става смешно, всичко се обърква, какво му е на този ден? Само защото съм си казал, че нищо няма да свали усмивката ми ли се случва всичко това? Изяждам фурнетите без никакво желание, загубих апетит. Връщам се на работа и ме посреща касиерката в магазина. Пита ме къде са парите. Не знам за какво ми говори, а тя ме сочи с пръст и крещи, че аз съм ги взел. Върти се в магазина и крещи наляво и надясно. Този път не съм сам. Оказва се, че тя се чуди между мен и колегата ми. Някой от нас е взел 250 лв. от касата. Аз знам, че не съм ги взимал, но те не знаят, че никога не бих откраднал. Трябва да преброя парите от щанда на Глобул и да ги дам на колежката, за да ги занесе в банката. Обърквам вносната бележка. Тя ме спуква от крясъци. После я оправяме и тя тръгва към банката. Заплашва, че като се върне иска парите да са в касата. Поглеждаме се с колегата, той се смее, а на мен ми е напечено. Твърде много ми се насъбра за днес. Искам да се прибера и да се разплача, но вече съм на 19, не мога да плача. Трябва да се държа, като мъж. Да, ще бъда мъж. Ще стоя на работа и ще поемам всеки тъп удар. Разботното ми време свършва и се прибирам. Спряло е да вали, слънцето е изгряло, но няма и следа от усмивката ми. Мисля, че съм в депресия. Лягам на леглото си и пускам една от онези песни чиито вокал не се разбира, поради високите честоти на крясъците. Заспивам и сънувам как воювам със зомбита, после се озовавам в някаква маршрутка, в която съм влязъл с мотор. Излизам някак навън и продължавам на мотора, който изведнъж изчезва. Осъзнавам го докато се нося със 100км/ч, падам и се пребивам. Ставам и се изтупвам, пред мен е чичо Манол от 3-я етаж. Той стои срещу някакви полицаи с автомат в ръце. Стреля и ги убива, после ме вижда и започва да стреля по мен. Изникват стени от земята и аз се крия зад тях. Но куршумите срутват стените и скоро съм мъртъв. Събуждам се и е време за работа. Отивам с адското нежелание и крива физиономия. Мисля си, че това ще е най-гадният ден в живота ми. Когато пристигам колежката ме посреща с извинения, казва ми, че никакви пари не липсват от касата, касиерката се е объркала при броенето. Извиняват ми се и за тайния клиент, оказва се фалшива тревога. Усмихвам се, сега остана и приятелката да ми се обади и да ми каже, че ме обича. Мне, приятелките никога не се обаждат, когато трябва... Нищо, усмихвам се. Усмихвам се и заради вчера, защото без такива дни, никога няма да разберем какво е да си на ръба, да нямаш желание да станеш от леглото. В такива дни би убил, за да се измъкнеш или да се размениш с някой друг. А от цялата история липсва само гривната, но мисля да я оставя липсваща. Нека има малко загадки, всичко да гори.